Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на мл. автоконтрольор в 01, група, 01 сектор на отдел „Пътна полиция“ – СДВР против решение № 2263 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 14158/2017г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му.

Ответникът – А.Й, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 6231/09.12.2017 г. на мл. автоконтрольор в 01, група, 01 сектор на отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с която на А.Й е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и същата е в противоречие с неговата цел. Излага съображения, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не е основание за налагане на ПАМ, поради което прави извод, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон – чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Съдебният състав приема, че в конкретния случай спирането от движение на МПС поради изтекъл срок на валидност на СУМПС, което се дължи на пропуск е непропорционална и несъответна на целта...