Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.Л против решение № 1507 от 08.03.2018 г., постановено по адм. д. № 12045/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на отдел „Пътна полиция“ – СДВР не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Р.Л против мълчалив отказ на началника на отдел „Пътна полиция“ – СДВР да прекрати регистрацията на МПС и да й издаде удостоверение за прекратена регистрация на автомобила въз основа на декларация за отказ от правото на собственост.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения отказ е съответен на материалния закон.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за прекратяване на регистрацията на МПС и издаване на удостоверение за това. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателката депозира искане за прекратяване на регистрацията на притежавано от нея МПС, в което сочи, че през месец септември 2016 г. предава за утилизация същото на представител на автоморга, на когото предава и документите за регистрация. Към искането е приложена нотариално заверена декларация от отказ от правото на собственост върху МПС. Съгласно изискването на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи. В този смисъл са и изискванията на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 18а, ал. 1 вр. ал. 2, т. З и чл. 19, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая тези законови изисквания не са изпълнени. Жалбоподателката не представя табелите с регистрационните номера, както и документи, че МПС е прието за разкомплектуване. Фактът, че МПС е предадено за разкомплектоване следва да се установи с писмени доказателства, а не със свидетелски показания. Следователно не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ Административен съд София – град постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл се подкрепят от събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1507 от 08.03.2018 г., постановено по адм. д. № 12045/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.