Образувано е по касационни жалби на 1) зам.-кмета на община В. и 2) Е.Д срещу Решение № 94/27.01.2017 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1836/2014 г., с което е отменена Заповед № Г-77/28.03.2014 г. на зам.-кмета на община В., одобряваща ПУП – План за регулация и застрояване за УПИ X-301 - „за жилища и КОО“, кв. 28 по плана на КК „Чайка“ на гр. В., по начина, показан с черен, червен и син цвят в графичната част - Приложение № 1 към заповедта.
От ответниците М.Д, Т.Г, Б.Г и В.В, чрез процесуалния им представител адв.. Б, оспорват касационните жалби, А.Д, К.Д, К.Г, Л.Г, „Мегом“ ЕООД, община В., „Горняк“ ЕООД, С.Ц, „Катя“ ЕООД, „Тригор“ ЕООД, „Арамис-К“ ЕООД, „Биосфера Т“ ООД, „Б. И енд Ланд“ ЕООД и С.Д не изразяват становища по тях.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Касационните жалби са допустими, но неоснователни.
Правилни са мотивиращите отмяната на заповедта изводи на административния съд за допуснати при издаването й съществени процесуални и материалноправни пороци.
Съдебно-почерковата експертиза е установила, че нито жалбоподателите в първоинстанционното производство, заинтересовани страни по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, нито техните праводатели, са уведомени за внесения проект на ПУП (както и за издаването на заповедта).
По този начин са засегнати правата на заинтересованите лица, които въобще са лишени от участие в производството, обезпечено им от чл. 128, ал. 3 и 5 ЗУТ вр. чл. 34 АПК. Нарушението е осуетило възможността на страните да противопоставят на административния орган възраженията си за съществуващия между заявителите А. и К.Ди и първоинстанционните жалбоподатели вещноправен спор относно границата между имотите им, който би насочил проверката на органа, дължима и служебно, дали легитимиращите заявителите актове за собственост удостоверяват права върху цялата територия на имота, предмет на ПУП, в частност – налице е идентичност на имотите по документите за собственост с площта и границите на имота по проекта за новата регулация. Именно в тази насока е констатирал несъответствие първоинстанционният съд. Въпросът по същество не е изследван в административната фаза на производството, а заповедта е издадена при неизясненост на фактите от значение за преценката на предпоставките за одобрената регулация в противоречие с процесуалните задължения на органа по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. Нарушенията са съществени, тъй като са обективно свързани с вероятността административният орган да се произнесе с различно по съдържанието си волеизявление, респ. да откаже да удовлетвори исканата устройствена промяна, ако беше установил и съответно преценил в пълнота релевантните за одобряването на ПУП факти. Само на това основание заповедта е подлежала на отмяна.
Основавайки се на фактическите констатации на съдебно-техническите експертизи относно конкретните технически параметри на одобрените регулация и застрояване, правилно от правна страна съдът е възприел нарушения на правилата по чл. 125 ЗУТ – органът не е съобразил действието на предвижданията на одобрените до 2008 г. и влезли в сила ПУП за имота на заявителите и съседните нему имоти на оспорващите, както и на чл. 15, ал. 3 и 5, а спрямо имота на В.В – и на чл. 21, ал. 5 ЗУТ.
След като имотът по заповедта (както и съседните му) е бил вече урегулиран, за правомерната промяна на предвижданията относно регулацията и застрояването му са приложими условията и редът за изменение по Раздел IV на Глава седма от ЗУТ. В отменената заповед въобще не е посочено фактическо и/или правно основание за одобряване на плана от регламентираните в чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ. Евентуалната предпоставка по чл. 134, ал. 2, т. 2 от закона – привеждането на регулацията в съответствие с кадастъра (на която навежда текстово обяснителната записка към проекта), е обсъдена и мотивирано отречена от съда, извеждането на предполагаемата воля на органа за нея е недопустимо в съдебната фаза на производството, а и тя би противоречала на мълчаливо възприетия подход устройственото решение да не се подчинява на процедурата по изменение на ПУП. Предмет на самата разпоредителна част на заповедта е одобряването на план, а не изменението му.
Основният аргумент, застъпен в жалбата на Е.Д, във връзка със съществуването на материализирана граница между имота на заявителите и първоинстанционните жалбоподатели е неотносим към законосъобразността на заповедта. Местоположението на същата е обект на спор по образуваното гр. дело 6991/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, чието разрешаване би дало отговор на въпроса за потенциална последваща промяна в кадастралната карта, както и относно обхвата и основанието за одобряване на бъдещ ПУП.
Неоснователно е и твърдението в касационната жалба на Денева относно липсата на легитимация на В.В да обжалва заповедта. Предвид установената промяна на предназначението на имота - предмет на плана, оспорващите, вкл. и Василев, се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. По отношение на Василев е налице правен интерес и на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като с одобрения ПРЗ се предвижда и свързано застрояване между сграда в УПИ X-301 и застрояването в неговия имот.
Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение.
Доказателства, удостоверяващи сторени от ответниците М.Д, Т.Г, Б.Г и В.В разноски, не са представени, поради което и не могат да бъдат присъдени.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/27.01.2017 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1836/2014 г. Решението е окончателно.