Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, против Решение № 515/16.03.2018 г. постановено по адм. дело № 250 по описа за 2018 г. на Административен съд Бургас. С посоченото решение съдът е отменил ревизионен акт № Р- 02000217002717-091-001 /19.10.2017 г., издаден на дружество „Ален мак-2002“ ООД, ЕИК 102812364, от началник на сектор „Ревизии“- възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Бургас, в частта му, която е потвърдена с Решение № 3/02.01.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП”) Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за данък добавена стойност (ДДС) за данъчните периоди м. 07.2016 г., м. 09.2016 г., м. 08.2016 г., м. 10.2016 г. и м. 02.2017 г. в общ размер на 6000, 00 лв., ведно с лихвите върху тях. Със същото решение Дирекция „ОДОП” Бургас е осъдена да заплати на „Ален мак- 2002" ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 730 лева.

Касационният жалбоподател излага доводи, че решението на Административен съд Бургас, в частта, в която е отменен ревизионният акт на дружеството, потвърден с решение на решаващия орган е неправилно, тъй като съдът изтълкувал погрешно волята на страните по договора за наем от 20.06.2016 г., относно настъпване падежа за плащане на определената наемна цена. Последният бил сключен между „Ален мак - 2002” ООД като наемодател и „Гунди 2016” ЕООД като наемател, за временно и възмездно ползване на собствения на наемодателя недвижим имот, за срок от 12 месеца. Твърди се от касационният жалбоподател, че действителната воля на страните по договора за наем била месечният наем да възлиза на...