Производството по делото е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Ц. Т. П., от [населено място], срещу решение № 871/22.05.2017г. по адм. дело № 2193/2015г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 14-14/20.01.2005г. на Зам. началник ДНСК-София, за премахване на незаконен строеж - помещение за гараж, получено след отливането на покривна железобетонна плоча, стигаща до оградите на имота, като продължение на покривната плоча на съществуващ гараж, извършен от С. П. П. в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [жк], [населено място], без предвиждане с ПУП, без изискващи се строителни книжа и без съгласие от съсобствениците в имота.

Съдебният акт се счита неправилен, необоснован и незаконосъобразен, иска се отмяната му. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по всички възражения в жалбата, приемайки, че в нея се твърди само нищожност на акта. Доказана е търпимост на строежа, обхващаща датата на издаването на заповедта, налице е преустройство на осъществено сключено застрояване.

В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касационната жалба - Началникът на ДНСК, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е депозиран отговор по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежда страна, съобразно определение № 4138/11.04.2016г. по адм. дело № 14571/2015г. на ВАС, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима.

Разгледана по същество, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция я намира неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. срещу посочената заповед. Посочил е, че е издадена от компетентен орган, в доказани условия на заместване, установено и в хода на производството по адм. дело № 257/2006 година по описа на Пловдивския окръжен съд, инициирано от С. П. П. – съпруг на жалбоподателката в настоящото производство, който е адресат на заповедта, решението по което е оставено в сила с решение № 3029 от 23 март 2007 година, постановено по адм. д. № 693/2007 година по описа на Върховния административен съд. Изложени са и подробни съображения за законосъобразност на административния акт и липса на условия за признаване на търпимост на строежа.

Неоснователно е касационното оплакване, че съдебният контрол в случая е сведен само до искането за прогласяване на нищожност на заповедта, а доводът, че строежът е V-та категория, не установява компетентност на различен орган. При постановяване на решението, съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, отнасящи се до правния спор и въз основа на тях е извел обоснованият извод за законосъобразност на акта. По делото е назначена СТЕ, приета по делото, допусната е и допълнителна такава, като изводите им са обсъдени в решението, споделят се изцяло от настоящата инстанция, с оглед което не е необходимо преповтарянето им. Строежът е помещение за гараж, изградено като продължение на покривна плоча до оградите на имота и продължение на покривната плоча на съществуващ гараж, което се установява от заключенията на експертизата, според която строителството е извън обема на старата сграда при запазени западен и северен зид на кухнята и зида на съществуващата сграда. Процесният строеж, с оглед установения момент на извършване - 1990г., е регулиран от ЗТСУ, поради което именно са преценени нормите на този закон, като е обсъден и действащият понастоящем режим на застрояване съгласно ЗУТ. В този аспект са изложените съображения за нетърпимост на строежа по см. на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, при липса на одобрен проект за изменение на ПУП за допълващо застрояване и отстъпено право на строеж. Съдът правилно е направил преценката си към датата на постановяване на заповедта, а представеното (л. 16 по делото) удостоверение за търпимост от 29.01.2015г. е неотносимо. Затова правилно е прието осъществено незаконно строителство по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ отм. и чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а не преустройство, за което също се изискват строителни книжа.

Несъстоятелно е и възражението, че в заповедта не е описан "адекватно" видът на стоежа и, че от събраните свидетелски показания и от съдебно техническата експертиза се установява, че строежът е изпълнен 60-те години, а през 90-та година е изпълнено преустройство, а не ново строителство. Строежът е описан в достатъчна степен - като местоположение, размери и начин на изграждане, съответстващи на данните по СТЕ, а свидетелските показания са обсъдени с оглед относимите доказателства по делото, чрез тях не може да се обори основното в случая - недопустимост на извършено свързано застрояване в дъното на имота, каквото няма предвидено по никой от действалите или действащия ПУП, а с второто заключение категорично е оборено твърдението за преустройство - строежът е извън обемана съществувалата стара лятна кухня.

С оглед тези съображения, при липса на касационни основания за отмяна, решението е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 871/22.05.2017г. по адм. дело № 2193/2015г. на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.