Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, против Решение № 2410 от 10.04.2017 г. на административен съд София-град по адм. д. № 3411/2016 г., с което по жалба на Е. Л. В. от [населено място] е отменен отказ за дерегистрация по ЗДДС № 224011500000299/17.12.2015г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 354 от 01.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 107, т. 3, б. "а" ЗДДС и необоснован извод за липса на предвиденото в нея изключение, при правилно установени факти. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Е. Л. В., чрез адв. К., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Съгласно чл. 107, т. 3, б. "а" ЗДДС -"Основание за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2".

Установено е, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС към момента на продажба съгласно договор за...