Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ж. Б. от [населено място] срещу решение № 4406/24.06.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 2715/2016г., с което съдът е отхвърлил оспорването му срещу наложена от "К. А транспорт" при [фирма], [населено място] принудителна административна мярка, представляваща принудително задържане на 02.03.2016г. на микробус, собственост на [фирма], марка "Ивеко", с рег. [рег. номер на МПС], чрез използване на техническо средство тип "скоба". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуални закон, и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени описаната по-горе ПАМ като наложена без правно основание. Твърди, че пътното превозно средство е било паркирано на място, което не разрешава паркирането, поради което и съответстващата на това нарушение мярка е репатриране на автомобила, а не "заскобяването му. Оспорва и Определение № 4217/22.07.2016г. по номера на същото дело, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, където Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 360лв. разноски по делото.
Ответникът, "К. А транспорт" при [фирма], [населено място], в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна при следните изводи от фактическа и правна страна:
Производството пред АССГ е образувано по жалба на Р. Ж. Б. от [населено място] срещу наложена от "К. А транспорт" при [фирма], [населено място] принудителна административна мярка, представляваща принудително задържане на 02.03.2016г. на микробус, собственост на [фирма], марка "Ивеко", с рег. [рег. номер на МПС], чрез използване на техническо средство тип "скоба". За да отхвърли жалбата срещу мярката, съдът е приел, че същата е от компетентен орган, при спазване на процедурата по налагането й и правилно приложение на материалния закон.
Касационната инстанция не споделя доводите на съда досежно правилното приложение на материалния закон:
Установено е по делото, че процесният участък е сигнализиран и попада в зона за платено почасово паркиране „Зелена зона“. Разпоредбите на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 46, т. 2 от Наредба за организация на движението на територията на Столичната община забраняват паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Доколкото няма спор, че на мястото, на което е бил паркиран автомобила, на който е положена скоба, платното е маркирано с пътна маркировка М 14 - „Начупена линия“, която съгласно чл. 65, т. 5 от ППЗДвП очертава площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, съдът необосновано е приел, че принадлежността на процесния участък към зона за платено почасово паркиране, означава, че и конкретното място, на което е бил паркиран автомобила, попадало в обхвата на режима за платено почасово паркиране. Режимът за платено почасово паркиране в обособените зони, в случая „зелена зона“ не включва местата, на които по закон е забранено паркирането. Анализът на приложимите правни норми обосновава разбирането, че режимът на платено почасово паркиране е приложим по отношение на всички места, представляващи част от улици, булеварди и площади в определената зона, с изключение на забранените за паркиране по закон места. Забраната за паркирането пред входове на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях, е недопустимо и в противоречие на ЗНА би било тълкуването, че чрез режима на почасово платено паркиране може да се дерогира тази забрана чрез заплащане от водачите на МПС на установената такса за паркиране. Местата, на които по закон е забранено паркирането, макар и да попадат териториално в зоните за платено почасово паркиране, са извън обхвата на режима за платено почасово паркиране. Въз основа на това, в конкретния случай служителите на ЦГМ е следвало да предприемат действия по сигнализиране за нарушението и принудително преместване на автомобила, а не да монтират средство за принудително задържане - скоба. С това си действие служителят на ЦГМ е нарушил и правилата на специалната Инструкция, съгласно която следва да се обаждат на дежурните координатори „Транспортни средства“, като съобщават регистрационен номер и местоположение на нередовно паркираното МПС, с оглед на незабавното му принудително преместване на специализиран паркинг. Вместо да предприеме действия по принудително преместване на автомобила, служителят на ЦГМ - ответник по делото, е наложил процесната ПАМ, изразяваща се в принудително задържане на автомобила на жалбоподателя чрез използване на техническо средство - скоба. С оглед на неприложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на местата в съответните зони, които са забранени за паркиране, следва извод, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, поради което същата се явява незаконосъобразна.
Наложената ПАМ е незаконосъобразна и поради несъответствие с целта на закона. Доколкото, съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, с прилагането на мярката „принудително задържане“ на неправилно паркираното МПС не само че не се преустановява нарушението и не се предотвратяват и отстраняват вредните последици от него, а напротив - създават се предпоставки за продължаване състоянието на закононарушение за неопределено време. Прилагането на ПАМ от вида на процесната по отношение на ППС, паркирани на забранени за това места, какъвто е настоящият случай, е в противоречие с функциите и целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН и е основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК.
Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна наложената ПАМ. Като постановено по акцесорно искане, на отмяна подлежи и обжалваното определение на АССГ от 22.07.2016г. в частта за разноските.
По искането на касатора за присъждане на разноски, касационната инстанция констатира, че касаторът не е представил списък с разноски. Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие с адв. М. за сумата от 300лв., платена при сключването му.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4406/24.06.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 2715/2016г., както и Определение № 4217/22.07.2016г. по номера на същото дело, В. К. П:
ОТМЕНЯ по жалба на Р. Ж. Б. от [населено място] наложена от "К. А транспорт" при [фирма], [населено място] принудителна административна мярка, представляваща принудително задържане на 02.03.2016г. на микробус, собственост на [фирма], марка "Ивеко", с рег. [рег. номер на МПС], чрез използване на техническо средство тип "скоба".
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Р. Ж. Б. от [населено място] сумата от 300лв., разноски по делото. Решението е окончателно. Особено мнение на съдия М. Г.:
Не споделям мнението на мнозинството, че съответстваща на нарушението се явява ПАМ "репатриране на автомобила". Споделям изцяло съображенията на първоинстанционния съд. За пълнота посочвам две допълнителни основания:
Административният съд в производството по чл. 145 и следв. АПК няма компетентност за първи път да установява нарушения по ЗДвП, а единствено да проверява законосъобразността на актовете, съставени от органите по този закон. В този смисъл, при установено нарушение от "К. А транспорт" при [фирма], [населено място], изразяващо се в "незаплащане на такса за зона", съдът няма компетентност да установява дали лицето е извършило друго нарушение по ЗДвП.Перката на съда е досежно установеното от органа нарушение. А органът не установява нарушение "паркиране на забранено място". Същото се твърди в защитната теза на жалбоподателя. В случая, жалбоподателят се позовава в защитната си теза на свое неправомерно поведение, за което е следвало, според него, да му бъде наложена по-тежка ПАМ и съдът споделяйки защитната теза на жалбоподателя, неправилно за първи път установява извършено от него друг вид нарушение, което не е установено от органа. Спорът, така както се поставя, излиза извън правораздавателна компетентност на съда по административни дела, който вместо органът установява извършени от лицето нарушения, въз основа на негови твърдения, и без за това нарушение от органа да е съставен акт за установяването му, или да е наложена за него мярка.
На следващо място, забраната за паркиране пред гаражи и входове на жилищни сгради по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не е абсолютна. За осъществяване на състава на нарушението по този текст е необходимо, не само автомобилът да е паркиран пред гараж или вход на жилищна сграда, но и това да затруднява достъпа до тях. за реализиране на нарушението по този текст са необходими две кумулативни предпоставки. ПАМ "принудително преместване" на ППС се налага на МПС паркирало в нарушение на правилата за паркиране, което създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Видно от пълния текст на чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП, затрудненият достъп до входа на жилище или до гараж не попада в хипотезата на нормата, поради което и не представлява основание за налагане на посочената мярка.
Допусната възможност да се паркират автомобили пред гаражи, както и входове на жилищни сгради, без за тях да се заплаща такса "зона", когато мястото попада в такава, при позоваване от страна на самия нарушител на негово противоправно поведение, без такова да е установено от органа, представлява начин за заобикаляне на закона.