О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 239

гр. София, 24.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А.

разгледа докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 2302 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Виделина И. Б. от [населено място] - чрез адв. Е. Б., срещу определение № 323 от 01.10.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 466/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото определение е потвърдено определение № 1034 от 19.08.2024 г. по т. д. № 293/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Виделина И. Б. за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по предявените срещу „ЗАД А. Б. АД искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Частната жалбоподателка поддържа, че поради поскъпването на живота доходите й не са достатъчни за заплащане на държавната такса и на разноските за водене на делото. Изразява несъгласие с преценката на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски. По съображения в жалбата прави искане за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обвързано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси : „1. Какви са предпоставките за освобождаване на ищеца по делото от заплащането на държавна такса и разноски; По какви критерии и по какъв начин съдът определя достатъчни ли са доходите на ищеца за покриването на ДТ и разноските по делото и какъв размер на ДТ да бъде определен; 2. С колко определения следва да се произнесе съда досежно освобождаването на ищеца по делото от заплащането на ДТ и разноски и размерът на ДТ, който следва да бъде заплатен, ако същият не е освободен изцяло или частично; 3. Какво става, ако съдът не се произнесе по въпроса за ДТ и разноските по делото преди даване на ход на исковата молба; 4. Какво следва, ако на този етап от делото ищцата не заплати ДТ; Кой ще поеме разноските на ответната страна; 5. Кой и как следва да реализира отговорността по чл. 6 от ЗДТ“.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди определението на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Виделина И. Б. за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по т. д. № 293/2024 г., Апелативен съд - Пловдив е приел, че не са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки, при които ищцата може да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски. При произнасяне по искането въззивният съд е изходил от разбирането, че преценката на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се извърши въз основа на всички констатирани обстоятелства по делото, които имат значение за възможността на ищцата - частен жалбоподател, да изпълни законовоустановеното задължение за внасяне на дължимата по конкретното дело държавна такса и разноски за производството. От събраните за целите на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК доказателства съдът е установил, че към момента на подаване на молбата ищцата живее със съпруга си в семейно жилище и двамата притежават лек автомобил, произведен през 2001 г., че тя получава заплата в размер 2 257 лв. и пенсия за инвалидност в размер 985.26 лв., а съпругът й получа пенсия в размер на 444.58 лв., че семейството изплаща месечно погасителна вноска по заем в размер на 563.60 лв. и има допълнителен разход в размер 100 лв.; че на 22.12.2022 г. - преди предявяване на исковете по т. д. № 293/2024 г., ищцата е получила застрахователно обезщетение в размер 105 235.11 лв. от „ЗАД А. Б. АД за претърпени неимуществени и имуществени вреди при ПТП на 31.10.2021 г. След съвкупна преценка на посочените обстоятелства въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата за водене на делото държавна такса от 2 464.48 лв., както и на разноските. Позовавайки се на чл.78 ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че в случай на основателност на предявените искове ищцата ще бъде възмездена за направените по делото разноски, в т. ч. и за държавна такса, без да се засегне несеквестируемостта на полученото от нея застрахователно обезщетение.

Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването в частната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл своевременно по искането за освобождаване от държавна такса и разноски, а първоначално е дал ход на делото и впоследствие е изискал внасяне на такса. С мотив, че заплащането на държавна такса е предпоставка за редовност на исковата молба и че съдът може да присъди таксата с крайния акт по приключване на делото, ако тя не е внесена при предявяване на иска, въззивният съд се е произнесъл, че по аргумент от чл. 129, ал. 4 ГПК указания за внасяне на дължима държавна такса могат да бъдат давани във всеки момент от развитието на производството, като след внасяне на таксата исковата молба се счита за редовна от деня, в който е подадена.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение.

Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос относно предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски е значим за делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не са изпълнени допълнителните изисквания, специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По приложението на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съществува константна и непротиворечива практика на ВКС, в която са изяснени критериите за освобождаване от държавна такса в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК и правомощията на съда при произнасяне по искане за освобождаване от заплащане на такса, основано на чл. 83, ал. 2 ГПК. Според тази практика (определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на ВКС, IV г. о., и др.), съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за водене на делото без особени затруднения; Преценката за наличие или отсъствие на предпоставките за освобождаване от държавна такса е винаги конкретна, тъй като зависи от обективното проявление на редица обстоятелства, изброени в т. 1 - т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК. Приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е предмет на обсъждане и в т. 12 от мотивите към Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че съдът освобождава страната от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК тогава, когато от представените за целта доказателства намери, че тя е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото. Наличието на практика на ВКС, в т. ч. и задължителна, по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК изключва възможността обжалваното определение да се допусне до касационен контрол по първия въпрос от изложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС, тъй като отказът за освобождаване от задължението за заплащане на такса и разноски е резултат от преценката на конкретни обстоятелства, отразени в представените по делото декларации и документи, които дават обективна представа относно възможността на ищцата да понесе без особени затруднения за съществуването си разходите за държавна такса и за разноски по заведеното от нея дело. Предвид съответствието с практиката на ВКС няма причина въззивното определение да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Несъгласието на частната жалбоподателка с изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, е ирелевантно за достъпа до касационно обжалване.

Останалите въпроси в изложението са зададени хипотетично и по повод на тях въззивният съд не е формирал правни изводи, имащи решаващо значение за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради това, както и с оглед отсъствието на надлежно обосновани допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване по тези въпроси не може да се допусне.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 323 от 01.10.2024 г. по в. ч. т. д. № 466/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 323 от 01.10.2024 г., постановено по ч. т. д. № 466/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :