Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Столичен общински съвет срещу решение № 1596 от 13.03.2017г.. постановено по адм. д. № 7716 по описа за 2016г. на Административен съд - София град. Релевират се опаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - П. И. Т. с настойник И. Т. Т. чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалбата на П. И. Т. с настойник И. Т. Т. чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот“, приет с Решение № 746 по Протокол № 53 от 3.12.2009 г., изменен с Решение № 494 по Протокол №95/28.07.2011г., изменен и допълнен с Решение № 443 по Протокол №21/19.07.2012г., изменен и допълнен с Решение № 675 по Протокол № 23 от 29.09.2016г. на Столичен общински съвет. Оспорената разпоредба от Наредбата изисква ползвателите на услугата да учат или да работят, за което да представят доказателства. По делото е било прието, че жалбата е насочена срещу подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 76, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК. Досежно правния интерес от оспорване се приема, че е подадена от лице с правен интерес от обжалването на процесната разпоредба доколкото жалбоподателят е адресат на оспорената разпоредба като лице, страдащо от „аутизъм“ с тежка епилепсия, независимо дали е кандидатствал през последната година за ползване на услугата. В периода от 2009г. до 2016г. е кандидатствал всяка година за посочената в НПСУАНЖ услуга. До 2014г. включително молбите му са били удовлетворявани и са сключвани договори с родителите му. През 2015г. и 2016г. не е одобрен от комисията, като е прието, че не събира достатъчен брой точки по чл. 5, ал. 2 т. 4 от НПСУАНЖ във връзка с Приложение №1.12, прието с пар. 25 от Решение № 443 по Протокол №21/19.07.2012г. на СОС.

Да отмени оспорената разпоредба съдът е приел, че съществено са нарушени административнопроизводствените правила и е налице налушение на материалния закон.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на административния съд за това, че жалбоподателят е лице с право на оспорване по смисъла на чл. 186 АПК. Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Доколкото жалбоподателят е пряко засегнат от съдържанието на акта, с оглед на статута му на лице със здравословни увреждания и потенциален потребител на социалната услуга, която е обект на правно регулиране с приетия норматирен акт, същият е лице с право на оспорване.Жалбоподателят отговаря на изискванията на чл. 186, ал. 1 от АПК и има право на оспорване, защото с оспорената разпоредба са засегнати негови права и законни интереси. Обстоятелството, че същият не е кандидатствал за ползване на социалната услуга „Асистент за независим и активен живот“ през 2017г. не обуславя липса на правен интерес, доколкото той е адресат на разпоредбите на НПСУАНЖ, ползвал е тази услуга през предходните години и въпреки, че не е подал заявление за 2017г., правата му ще бъдат засегнати при подаване на заявление през следващата календарна година.

Решението, в частта с която съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт е приет при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон е правилно. С този нормативен акт се регулират конкретните обществени отношения, свързани с реда, условията и специфичните критерии за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот", както и тяхното финансиране за лица с постоянен и/или настоящ адрес на територията на Столична община. В нарушение на чл. 6, ал. 3 от ЗИХУ проектът не е бил съгласуван с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, както обосновано и правилно е приел съдът. Нарушени са принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на проекта на подзаконовия нормативен акт. По същественото изменение в условията на предоставяната услуга не е постигнато съгласие от страна на заинтересованите лица, не са съобразени направените от тях възражения. Що се касае до нарушенията по същество настоящата инстнация възприема изцяло извозите на първоинстнационния съд за това, че за пръв път е въведено изискване към кандидатите за ползватели на социалната услуга „Асистент за независим живот“ да представят документ от месторабота, ако кандидатът работи, а за учащи и студенти – служебна бележка или уверение от учебното заведение. Изискването за представяне на такива документи променя първоначалния характер на услугата, ползватели на която, по силата на чл. 4, т. 1 „б“ са лица, които по решение на TEЛK или HEЛK са с 90 % и над 90 % трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ. При приемането на НПСУАНЖ услугата е била насочена към осигуряване подпомагането на лицата с висока степен на увреждане при ежедневното им обслужване. С последващите изменения услугата се насочва все повече към подпомагане на социалната активност, включваща извършване на трудова дейност, образование и активно социално включване. Тези промени са съществени, те поставят изисквания към значителна част от ползвателите на услугите, на които същите не могат обективно да отговарят и с това се намалява кръга на лицата, които могат да се възползват от социалната услуга. Следва да се посочи, че именно с оглед променения характер на услугата, нарушенията адимнистративнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на съгласуване по чл. 6 ЗИХУ следва да се пприма за осочено съществено, доколкото се отразява в пряка връзка на съдържанието на административния акт.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на АССГ е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1596 от 13.03.2017г.. постановено по адм. д. № 7716 по описа за 2016г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.