Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Я., подадена, чрез адв. С. И. от ПЛАК срещу Решение № 312 от 28.06.2016 г., постановено по административно дело № 276/ 2016 г. на Административен съд Плевен (АСПл), с което е отхвърлен предявеният от него иск против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– гр. П. (ОД на МВР - Плевен) за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 600 (шестстотин) лева.
Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са аргументи, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), за която ОД на МВР - Плевен дължи обезщетение на основание чл. 4 от същия закон, доколкото намалява неговото имущество. Счита, че тази вреда се намира в пряка причинност с незаконосъобразната административна дейност.
Поискана е отмяна на обжалваното решение на АСПл с постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
О. О дирекция на Министерство на вътрешните работи– гр. П. в подадения, чрез процесуалният представител писмен отговор, оспорва жалбата, като я счита за неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, които обосновават изводът, че съдебният акт следва да бъде отменен, поради наличието на основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
С обжалваното решение на Административен съд Плевен е отхвърлен предявеният от Т. Х. Я. иск против ОД - МВР - гр. П. за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в общ размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство по НАХД № 3507/ 2014 г. по описа на Районен съд - Плевен и по КАНД № 215/ 2015 г. на Административен съд Плевен, ведно с лихвата от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.
За да достигне до този правен резултат АСПл приема, че срещу лицето е било издадено НП № 14-0938-001123/ 07.05.2014 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Посочено е, че с решение от 20.02.2015 г. на Районен съд Плевен по НАХД № 3507/2014 г., е потвърдено наказателното постановление. Това решение е обжалвано и с решение по КАНД № 215/ 2015г. Административен съд Плевен е отменил решението на районния съд и е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление.
Според решаващият съд от представените доказателства по делото с исковата молба се установява, че за процесуалното представителство по НАХД № 3507/ 2014 г. по описа на РСПл, лицето е заплатило на адвокат Н. договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 005712/ 20.01.2015г. (л. 29), а за процесуалното представителство по КАНД № 215/2015 г. по описа на АСПл, лицето е заплатило на адвокат И. договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съгласно пълномощно (л. 6).
Прието е, че заплатеното адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство по оспорване законосъобразността на наказателното постановление не представлява имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Според първостепенният съд приложимите процесуални закони, в случая ЗАНН и НПК, не признават право на възстановяване на направените от жалбоподателя разноски по воденето на делото и затова претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява заобикаляне на закона.
Първоинстанционният съд е приел, че направените разноски по водене на административнонаказателното дело по което е отменено наказателното постановление не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт.
Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон.
За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.
При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/14 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следва да бъде съобразено и Т. Р. №1 от 15.03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в общ размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд Плевен и Административен съд Плевен. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение е представено по НАХД № 3507/ 2014 г. по описа на РСПл, където е налице договор за правна защита и съдействие № 005712/ 20.01.2015 г. с посочена договорена и платена сума от 300 (триста) лева (лист 29), като по КАНД № 215/ 2015 г. по описа на АСПл, е представено пълномощно, удостоверяващо уговорена и заплатена сума в размер на 300 (триста) лева (лист 6). Тези документи кореспондират с извършените правни действия по посочените дела.
Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД - МВР - гр. П. да заплати на Т. Х. Я. обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 14-0938-001123/ 07.05.2014 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен.
С оглед изхода на делото, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски, съобразно представените доказателства за извършването им, от които 15 лева заплатени държавни такси, както и 600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 312 от 28.06.2016 г., постановено по административно дело № 276/ 2016 г. на Административен съд Плевен и В. Т. П.:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– гр. П. да заплати на Т. Х. Я., сумата от 600 (шестстотин) лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, което е заплатено във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 14-0938-001123/ 07.05.2014 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Плевен, отменено с влязло в законна сила Решение № 200 от 29.04.2015 г. по КАНД № 215/ 2015 г., на Административен съд Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи– гр. П. да заплати на Т. Х. Я., разноски за двете съдебни инстанции в размер на 615 (шестстотин и петнадесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.