Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. И. Н., чрез процесуалния му представител адв. К. С., против определение № 2568 от 18.11.2020 г. по т. д. № 2853/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по частната жалба - „ОТП Лизинг“ ЕООД, [населено място], депозира отговор, с който оспорва основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

С определението, предмет на обжалване, е допълнено по реда на чл. 250 ГПК определение № 2044/24.09.2020 г., постановено по т. д. № 2853/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, като е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта за разноските на определението, постановено в открито съдебно заседание на 05.06.2020 г., с което производството по гр. д. № 16039/2017 г. по описа на СГС е прекратено. За да се постанови този резултат, въззивният състав е посочил, че в едноседмичния срок за обжалване на протоколно определение от 05.06.2020 г., страната не е поискала да се допълни или измени същото в частта за разноските. С оглед на това, искането е преценено като несвоевременно заявено, извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и съответно - оставено без разглеждане.

С определението от 05.06.2020 г. по гр. д. № 16039/2017 г. по описа на СГС, постановено в открито съдебно заседание на същата дата, производството по иска по чл. 422 ГПК е прекратено на основание чл. 232 ГПК. Двете страни по делото в същото съдебно заседание са заявили претенция за присъждане на разноски. С определение от 23.06.2020г. по същото дело съставът на СГС се е произнесъл и по искането за разноски на ответната страна „ОТП Лизинг“ ЕООД, като е присъдил такива в негова полза. Това определение е обжалвано от настоящият жалбоподател и с определение № 2044 от 24.09.2020г. съставът на САС го е отменил. Настоящият частен жалбоподател счита, че въззивният съд с това определение, с което е отменил определението за присъждане в полза на противната страна на разноски е следвало да присъди разноски в негова полза за проведеното заповедно и исково производство, прекратено с цитираното по-горе определение. Това свое искане същият е отправил по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК към въззивният съд, който с обжалваното определение го е оставил без разглеждане.

Частната жалба е неоснователна.

Предвиденият в чл. 248, ал. 1 ГПК процесуален ред за изменение и допълване на постановените от съда актове, в частта за разноските е приложим, когато съдът е допуснал грешки при разпределяне на отговорността за разноски или е пропуснал да се произнесе по своевременно заявените от страните искания за присъждане на разноски. В случай на пропуск страната разполага с правото да поиска от съда по реда на чл. 248 ГПК изменение или допълване на постановения от същия съд съдебен акт в частта за разноските в сроковете, визирани в същата норма/ така и разрешенията дадени с тълкувателно решение № 6/2013 по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. / В тази връзка, въззивният съд не може да се произнесе, както иска жалбоподателят, като измени определението на първата инстанция и присъди за първи път разноски за производството пред първостепенния съд по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Действащият ГПК не предвижда и самостоятелно обжалване на съдебните актове, касаещи отговорността на страните за разноски, когато не се обжалва самото решение или определението по съществото на спора, тъй като той не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 от отменения ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК решението/ респ. определението/ в частта му за разноските, подлежи на изменение или допълване, по искане на страната, от съда, който ги е постановил. Или в случая, пропускът на страната да поиска изменение по реда на чл. 248 ГПК на определение от 23.06.2020 г. по гр. д. № 16039/2017 г. по описа на СГС не може да бъде саниран с инстанционно обжалване на същото в частта му, с която СГС е уважил претенцията на „ОТП Лизинг“ ЕООД, [населено място]. В случая неправилно е разбирането на жалбоподателя, че нормата на чл. 278, ал. 2 ГПК е приложима. Същата е относима към решаване на процесуалноправния спор по същество от страна на въззивния съд, което е направено, с оглед предмета на обжалване – въпросът дали на „ОТП Лизинг“ ЕООД, [населено място], се дължат разноски е решен в полза на жалбоподателя. По отношение на разноските претендирани от настоящия жалбоподател, както бе посочено вече липсва произнасяне на първата инстанция по чл. 248, ал. 1 ГПК, за да може по реда на инстанционния контрол да бъде проверена неговата правилност от въззивния съд. Преценката на съда, след като страната пред него е подала молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е следвало да бъде извършена единствено с оглед препращането й на първостепенния съд/ като компетентен да се поризнесе по него по същество/, но тъй като решаващият състав правилно е констатирал просрочие на молбата, с оглед влязлото в сила определение за прекратяване на производството и липсата след произнасяне от страна на съда по разноските на инициирано от настоящия жалбоподател производство по чл. 248, ал. 1 ГПК,законосъобразно я е оставил без разглеждане, като това негово определение следва да бъде потвърдено. В този смисъл е и константна практика на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя – напр. определение № 383/11.06.2019 г. по ч. т.д. № 514/2019г. на II т. о. на ВКС, определение № 255/17.09.2015 г. по т. д. № 3071/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 25/11.01.2018 г. по ч. т.д. № 2380/2017 г. на II т. о. на ВКС и др..

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2568 от 18.11.2020 г. по т. д. № 2853/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: