№ 271 гр. София, 23.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от А. Ц. К. гражданско дело № 20248002104965 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 25015802/27.06.2024 г., подадена от С. Е. Д., чрез адв. А. А., за отмяна на влязло в сила решение № 265517/16.08.2021 г. по в. гр. д. № 9509/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 523385/01.11.2018 г. по гр. д. № 85223/2017 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т. С. ЕАД срещу Н. К. К. за заплащане на сумата от 540.51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 2928.89 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 05.12.2018 г., както и на сумата от 6.01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 30.11 лв. за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2013 г. до 27.06.2017 г.

Първоинстанционното решение в частта, с която съдът е уважил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, предявени от „Т. С. ЕАД срещу Н. К. К. за заплащане на сумата от 2928.89 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура №[ЕГН]/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.. и топлинна енергия, отразена в обща фактура № [ЕГН]/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и обща фактура с №[ЕГН]/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и обща фактура с № [ЕГН]/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., както и на сумата от 30.11 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2013 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба – 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията, поради необжалването му е влязло в сила и инстанционното разглеждане на делото е приключило с постановяването му.

Молителката твърди, че е наследник по закон на починалия на 04.08.2020 г. Н. К. К., както и че на 25.03.2024 г. от получена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ У. Д. е узнала за решението, чиято отмяна е поискала в настоящото производство. Поддържа, че наследодателят й не е могъл да се запознае със съдържанието на постановеното от СРС решение, както и не е разполагал с възможността да вземе лично участие във въззивното производство поради нарушаване правилата за призоваване. Твърди, че на наследодателя Н. К. е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, което обстоятелство е удостоверено с подписаната от последния на 25.04.2018 г. разписка, която обаче не съдържала предупреждение относно последиците от неизпълнение на задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК. В тази насока се излагат твърдения, че районният съд неправилно приел, че съобщението за постановеното от първоинстанционния съд решение и преписът от него е редовно връчено на ответника по иска при условията на чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК. Това процесуално нарушение се пренесло и във въззивното производство, което било образувано по повод подадена от „Т. С. ЕАД въззивна жалба. Молителката твърди, че ответникът по делото и въззиваема страна във въззивното производство – Н. К. К. е починал на 04.08.2020 г., т. е. след образуване на производството пред СГС. Делото било отлагано няколко пъти, като призовката за насрочване на делото в открито съдебно заседания на 05.03.2021 г. с адресат Н. К. била връчена по реда на чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК. Поддържа, че нормата на чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК е била приложена неправилно, тъй като въззивният съд е бил длъжен да следи служебно за процесуалната легитимация на страните и при настъпване на юридическото събитие – смърт на страна по делото, е следвало да спре същото и да конституира правоприемниците на починалата страна. Тези процесуални действия не били извършени от въззивния съд, а напротив делото било разгледано в проведеното на 05.03.2021 г. открито заседание, без да бъдат конституирани наследниците на починалия ответник, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това моли на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК постановеното въззивно решение да бъде отменено.

Ответната по молбата за отмяна страна – „Т. С. ЕАД в писмен отговор взема становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка допустимостта на производството, констатира следното:

Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. От редакцията на разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК е видно, че лицата, легитимирани на инициират производство по отмяна на влезли в сила решения са: „заинтересованата страна“ - лице, което е участвало като страна по делото, по което е постановено неблагоприятното за него решение /в случаите по чл. 303 ГПК/, както и трети лица, които не са участвали като страна по делото, но са били страна в спорното материално правоотношение и биха могли или е било задължително участието им като необходими другари на страна в исковото производство /в хипотезата на чл. 304 ГПК/. В случая молбата на С. Е. Д. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Решението, чиято отмяна се иска не съдържа осъдителен диспозитив, тъй като с постановяването му е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, т. е. не е налице изискването решението да е неизгодно за заинтересованата страна. Напротив, налице е липса на интерес да се иска отмяна на цитирания съдебен акт, защото като правен резултат удовлетворява молителката /правоприемник на ответника по делото/.

Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да се прекрати.

Воден от горното, ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 25015802/27.06.2024 г., подадена от С. Е. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 265517/16.08.2021 г. по в. гр. д. № 9509/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 523385/01.11.2018 г. по гр. д. № 85223/2017 г. на Софийския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4965/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

Председател:

Членове: