ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218

Гр. София, 23.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 960 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба на ищеца, „Т.“ ЕООД, срещу решение № 6445 от 14.12.2023 г. по т. д. № 3108/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20067439/15.11.2022 г. по гр. д. № 20345/2020 г. по описа на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „Т.“ ЕООД срещу „Обединена Българска банка“ АД искове по чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС за заплащане на сумата 22 679 лв., претендирана за неточно изпълнена платежа операция чрез интернет банкиране на 09.04.2020 г. с уникален идентификатор на референция [банкова сметка], ведно със законната лихва за забава считано от 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 314,99 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 09.04.2020 г. - 28.05.2020 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд се е позовал на нормата на т. 9.10. от общите условия към договора за платежни услуги на бизнес клиенти, която предвижда, че в случай на оспорена платежна операция клиентът носи отговорността да докаже, че извършването й не е разрешено, доколкото последната клауза от ОУ противоречи на нормата на чл. 91, ал. 1 ЗПУПС. Оспорва като неправилен и извода на съда, че банката има задължение единствено да провери валидността...