Чл. 100. (*) (1) Доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца, когато платецът:

1. достъпва платежната сметка онлайн;

2. инициира електронна платежна операция;

3. извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащането или друга злоупотреба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) При платежни операции по ал. 1, т. 2, инициирани от разстояние, доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на клиента чрез променливи елементи, свързващи операцията с конкретна сума и получател.

(3) В случаите по ал. 1 доставчикът на платежни услуги въвежда подходящи мерки за сигурност и защита на поверителността и неприкосновеността на персонализираните средства за сигурност на ползвателите на платежни услуги.

(4) Задълбочено установяване на идентичността на клиента е процедура по установяване на идентичността, която е разработена по начин, който защитава поверителността на данните, и която включва използването на два или повече от следните независими елементи:

1. знание - нещо, което само ползвателят знае;

2. притежание - нещо, което само ползвателят притежава;

3. характерна особеност - нещо, което характеризира ползвателя.

(5) Нарушаването на някой от елементите по ал. 4 не влияе на надеждността на останалите.

(6) В случаите, когато плащанията са инициирани чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане, се прилагат ал. 2 и 3, а в случаите, когато информацията се изисква чрез доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, се прилагат ал. 1 и 3.

(7) Доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, дава възможност на доставчика на услуги по иницииране на плащане и на доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка да разчитат на осигурените от него процедури за установяване на идентичността на ползвателя на платежни услуги в съответствие с ал. 1 и 3, а когато участва доставчик на услуги по иницииране на плащане - в съответствие с ал. 1, 2 и 3.

(8) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Доставчиците на платежни услуги могат да не прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца в случаите и при условията по чл. 10 - 20 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389.

(9) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Доставчиците на платежни услуги по ал. 8 уведомяват писмено БНБ, преди да започнат да прилагат някое от изключенията по чл. 10 - 20 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389, като посочват за кои от предлаганите платежни услуги ще се отнася съответното изключение. Доставчиците на платежни услуги уведомяват писмено БНБ за всяка промяна при прилагането на изключенията.

(10) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Българската народна банка може по всяко време да задължи доставчик на платежни услуги по ал. 8 да прилага задълбочено установяване на идентичността на платеца, ако не отговаря на съответните условия по чл. 10 - 20 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389.