Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№261502/19.10.2020г., подадена от О. С чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. Л. и кмета на общината В. В. Г., срещу решение №260020, постановено на 08.09.2020г. от Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав по в. гр. д.№205/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на О. С, че З. Н. Б. е собственик на дворно място с площ от 796 кв. м., находящо се в [населено място], [община], съставляващо имот пл.№... от кв.... при съседи: зелена площ, имот №..., край на регулацията и имот №....

В изложението, съдържащо се в подадената от О. С касационна жалба, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №131 от 25.07.2019г. по гр. д.№3102/2018г. на ВКС, III г. о. и решение №137 от 12.10.2015г. по т. д.№2618/2014г. на ВКС, I т. о.) по въпроса обвързан ли е въззивният съд от решението на съда, постановено в производство по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ по въпроса чия собственост е процесния имот и подлежи ли той на реституция и в противоречие с практиката на ВКС (определение №150 от 10.03.2016г. по гр. д.№6131/2015г. на ВКС, I г. о.; решение №47 от 19.06.2019г. по гр. д.№1012/2018г. на ВКС, II г. о.; решение №86 от 14.01.2020г. по гр. д.№4135/2018г. на ВКС, II г. о.; решение №71 от 15.07.2015г. по гр. д.№350/2015г. на ВКС, II г. о. и т. 4 от ТР №6 от 10.05.2006г. по тълк. гр. д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС) по въпроса може ли въззивният съд да осъществява косвен съдебен контрол върху административен акт без да е бил оспорен от страната в хода на делото.

Алтернативно, ако се приеме, че посочената практика на ВКС не е относима към настоящия казус, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:

Следва ли въззивният съд да разглежда въпроса дали имотът подлежи на реституция, в случаите когато по този въпрос е налице влязло в сила съдебно решение, в което е признато правото на собственост на ответника и е издадено възстановително решение на ОСЗ;

Може ли въззивният съд да осъществява косвен съдебен контрол върху административен акт, без да е бил оспорен от страната в хода на делото.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба З. Н. Б. чрез процесуалния си представител адв.И. А. А. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

З. Н. Б. е предявила по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК срещу О. С иск за установяване правото на собственост върху дворно място с площ от 796 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо имот пл.№... в кв.... с твърдението, че е собственик на имота по наследство от своя баща Н. М. С. и чрез присъединено давностно владение. Поддържа, че при започване на процедура за съставяне на акт за притежаваното право на собственост е установила, че имотът е включен в ПИ №......... по КК и за него има издаден акт за общинска собственост №.........../12.10.2016г., което поражда правния интерес от предявяването на иска, като твърди, че в една от разписните книги имотът е записан на нейния баща, а другата – на дядо, както и че баща е посочен като съсед в нотариални актове.

Ответникът оспорва иска с твърдението, че правото на собственост е възстановено на общината с решение №2 от 29.01.2004г. на ОСЗГ – [населено място]. Поддържа, че обстоятелството, че в разписните листове имотът е бил записан на бащата и дядото на ищцата, не е доказателство за право на собственост.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че З. Н. Б. е единствен наследник по закон на Н. М. С., починал на 08.10.1980г., който пък е наследник (син) на Д. С. Л., починал през 1944г.

Въз основа на представените по делото скици и разписни листове, както и на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, е прието за установено, че процесният имот представлява дворно място с площ от 796 кв. м., образуващо имот пл.№... в кв....по плана на [населено място] от 1986г., като от него 106 кв. м. попадат в регулационния план на селото – за озеленяване, а останалите 690 кв. м. са извън регулация със статут по ЗСПЗЗ, сега включени в ПИ с идентификатор №............. целият с плот от 17935 кв. м., с начин на трайно ползване „горска територия“; намира се в близост до път II клас ( [улица] по регулационния план на селото); по предходния план на селото от 1935г. имотът е бил с пл.№......... и не е бил в регулация, като по този план в имота е имало заснети две сгради, които към настоящия момент не съществуват; записан е по разписния лист към плана от 1986г. на наследниците на М. С. Л..

Взето е предвид, че с решение №2 от 29.01.2004г. на ОСЗГ – К. е възстановено правото на собственост на О. С върху гори и земи от горския фонд, сред които и имот №......... по КВС с площ от 17.936 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ, като на 13.05.2005г. е съставен акт за частна общинска собственост №......... за този имот, в който е посочено, че имотът представлява иглолистна гора, а като основание за придобиване на правото на собственост е посочено решението на ОСЗГ – К..

Посочено е, че според показанията на св.Ж.М. ищцата има имот в [населено място] с площ от около 1 дка, останал от баща, който тя обработва и друг не е идвал в имота; че ищцата сади картофи, събира сливи; че в имота има един орех и 2-3 дървета; че имотът се намира на завоя преди влизане в селото и от едната страна е ограден, а от другата е дере; че преди да почине бащата на ищцата обработвал имота; че в имота някога е имало къща, но от нея нищо не е останало, като навремето в имота живеела бабата на ищцата по бащина линия и не е чула никой да оспорва имота на З. – хората знаели, че имотът е неин.

Посочено е също така, че според показанията на св.З.З. ищцата ползва имот в [населено място], който е бил на родителите и в селото знаели, че този имот е бил на майката и бащата на З., която е единствен наследник и имота е неин; че З. обработва имота – сади картофи, царевица; че в имота има 3-4 дръвчета, същият е ограден от едната страна, а от другата е дере и се намира на влизане в селото от Долна баня, в самото начало; в имота е имало къща.

Въз основа на тези данни съдът е приел, че наследодателят Н. М. С. е упражнявал фактическата власт върху имота до смъртта си (1980г.), а след това З. Н. е упражнявала фактическата власт върху него като го е обработвала и засаждала, което продължава и към момента на предявяване на иска.

Изложени са съображения, че с оглед направеното от ответната община възражение, че имотът е придобит от нея по силата на възстановяване с решение на ОСЗГ, то решаващ за спора е въпросът дали този имот е подлежал на реституция и доколкото имотът е възстановен по реда на ЗВСГЗГФ като „дървопроизводителна горска площ“, т. е. като територия, включена в горския фонд, и установяването на статута на имота към момента на възстановяването му в полза на ответната община (а именно дали същият е имал характер на земя от държавния горски фонд по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗГ и §1, т. 1 от ДР на ЗВСГЗГФ) е от значение за осъществяването на твърдяното от ищцата придобивно основание. Посочено е, че това обстоятелство е от съществено значение, защото възможността за придобиване по давност на гора след одържавяването поначало е изключена от разпоредбата на чл. 86 ЗС, тъй като според чл. 3, ал. 2 ЗГ отм. държавният горски фонд обхваща всички гори, които съгласно ал. 3 от чл. 3 са общонародна, т. е. държавна собственост.

Така изложените от въззивния съд съображения сочат, че преценката дали имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ се налага с оглед въведеното от ищцата придобивно основание, т. е. преценка е извършвана не с оглед възможността общината да придобие правото на собственост въз основа на издаденото в нейна полза решение на ОСЗГ след проведено съдебно производство по отмяна на предходно решение на комисията, а с оглед възможността Н. М. С., а след неговата смърт и З. Н. Б. да установят самостоятелна фактическа власт върху имота и да придобият по давност правото на собственост върху същия. Преценявано е дали в действащото в периода на упражняване на фактическата власт законодателство не е съществувала забрана за придобиване по давност на правото на собственост върху имот от този вид.

Взето е предвид, че съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗВСГЗГФ „горски фонд“ е всяка територия извън строителните граници на населените места, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, предназначена основно за гори и обхваща: гори, храсти, земи за залесяване, недървопроизводителни земи, като „гора“ е всяка земя, която е обрасла с горскодървесна растителност (§1, т. 3), а „недървопроизводителни земи в горския фонд“ са: поляни, ливади, ниви, ерозирани почви, горски пътища и просеки, морени, грохоти, сипеи, пясъци, ями, кариери, табани, площи, заети от сгради в горите и дворни места, горски разсадници и др., както и водни течения и площи (§1, т. 6).

Въз основа на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че процесният имот към момента на възстановяването му в полза на ответника се е намирал извън строителните граници на населеното място, но не се установява да е имал характеристиките на земя от горския фонд, а според заключението на изслушаната СТЕ и представените по делото скици, отразяващи местоположението на имота по плана на населеното място от 1986г. (действал към момента на реституцията), имотът се намира в непосредствена близост до улица. Взето е предвид, че според свидетелските показания имотът от едната страна е ограден, в него има 3-4 дървета, засаждан е с картофи и царевица, а навремето в него е имало къща, което се подкрепя и от скицата по плана от 1935г., а по разписния лист към плана от 1986г. имотът е записан на наследниците на М. С. Л., дядо на ищцата. Изложени са съображения, че това записване, без да съставлява основание за придобиване на право на собственост, е индиция, че записаният на името на частни лица имот не е бил горска територия. Взето е предвид и обстоятелството, че в представените нотариални актове №.../1979г. и №.../2005г. с предмет съседни на процесния имоти (имот пл.№... по предходния план и имот пл.№.... по сега действащия план, индивидуализирани като дворни места) като съседен на тези имоти е посочен имот на Н. М. С., баща на ищцата.

Прието е, че от съвкупната преценка на тези обстоятелства се налага извод, че процесният имот не е принадлежал към горския фонд към момента на възстановяването му в полза на ответника и не е подлежал на реституция по реда на ЗВСГЗГФ. Направен е последващ извод, че представеното решение на ОСЗГ – К. е незаконосъобразно и не е произвело конститутивно действие, а оттам и че легитимиращото действие на акта за частна общинска собственост, съставен въз основа на това решение, следва да се счита за оборено. С оглед на това е прието, че ответникът не установява противопоставимо на ищцата право на собственост върху процесния имот.

Взето е предвид обстоятелството, че наследодателят на ищцата е упражнявал фактическа власт върху процесния имот до смъртта си през 1980г., а след това ищцата е установила своя фактическа власт, която продължава и до настоящия момент с признаците по чл. 68, ал. 1 ЗС, както и че презумпцията, установена в чл. 69 ЗС не е оборена. И доколкото владението е продължило в определения от закона срок по чл. 79 ЗС (повече от 10 години) чрез упражняване на фактическата власт върху имота непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение за своене, е прието, че ищцата е придобила правото на собственост върху същия на основание придобивна давност, при което пречки за придобиване на имота по давност не са били налице.

Така изложените от въззивния съд съображения сочат, че освен с цел преценка дали са били налице пречки за осъществяване на поддържаното от ищцата придобивно основание, анализът на предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ е извършен и по причина, че е бил съставен акт за частна общинска собственост за процесния имот, в който като основание за придобиване на собствеността е посочено решението на ОСЗГ – К. и който акт представлява официален документ, но доколкото актът е констативен, то от значение е обстоятелството дали се е осъществило посоченото в него придобивно основание.

Взето е предвид, че именно съставянето на акта за частна общинска собственост е обосновало наличието на правен интерес от предявяването на иска с цел отричане на удостоверените с този акт права, което по естеството си се изразява в тяхното оспорване. Поради това поддържаната от касатора теза, че въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол върху решението, с което е възстановено правото на собственост на общината по реда на ЗВСГЗГФ след постановено съдебно решение без надлежно оспорване, не може да бъде споделена. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената в касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, въззивният съд е основал изводите си на преценка за непротивопоставимост на решение №2 от 29.01.2004г. на ОСЗГ – К. на ищцата, която е трето, неучастващо в производството по възстановяване на собствеността лице, вкл. и в съдебното производство, в което е осъществен контрол върху предходното решение на ОСЗГ, като е взел предвид факта на оспорване на съставения въз основа на това решение акт за частна общинска собственост, съдържащ се в обстоятелствената част на исковата молба.

Поради това следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване – твърденията на касатора за липса на оспорване на предпоставките за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ не съответстват на данните по делото. А и както вече беше посочено по-горе, обстоятелството дали процесният имот е представлявал гора, респ. горска територия, е преценявано от решаващия съд не само с оглед доказателственото значение на съставения акт за частна общинска собственост, но най-вече с оглед възможността за осъществяване на поддържаното от ищцата придобивно основание и наличието на законова забрана за това.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260020, постановено на 08.09.2020г. от Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав по в. гр. д.№205/2020г.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: