О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 186

София, 17.03.2021 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 3523 по описа за 2020 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. С. В., чрез адвокат А. П., срещу въззивно решение № 194/06.07.2020 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр. д. № 406/2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на поисканите, но недопуснати доказателства.

Насрещната страна М. И. В., чрез адвокат М. К., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Първостепенният Димитровградски районен съд е прекратил брака, сключен на 28.07.2010 г. между М. И. В. и Р. С. В. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Допуснал промяна на фамилното име на жената на М.. Предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата М. М. В. и Д. М. В., на бащата М. И. В., при когото е определено и тяхното местоживеене. На майката Р. С. В. определил режим на лични отношения – да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 176.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, със задължение да връща децата на бащата след изтичане на определеното време. Осъдил майката Р. В. да заплаща на децата, чрез бащата М. В., месечна издръжка в размер на 153, 00 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законни причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. Предоставил ползването на семейното жилище – къща, намираща се в [населено място], [улица], на М. В.. Осъдил всяка от страните да заплати държавна такса, дължима върху определената издръжка.

Р. В. подала въззивна жалба срещу решението на районния съд в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, тяхното местоживеене, режима на лични отношения с майката, издръжката.

Въззивната жалба е поставила във висящност въззивното решение и в частта относно семейното жилище – арг. чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК, както и съдебноделоводните разноски.

В. Х окръжен съд е потвърдил изцяло решението на Димитровградския районен съд. В мотивите е разгледал само въпроса на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца.

В края на съдебния акт е препратил по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, но няма формирана воля за това какво е решението му по другите спорни въпроси, предмет на въззивната жалба – режим на лични отношения с майката, семейното жилище, издръжката.

За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че на 28.07.2010 г. между М. И. В. и Р. С. В. е сключен граждански брак. По време на брака са родени децата М. - на 17.12.2011 г. и Д. - на 13.10.2013 г. Майката има дете и от предишен брак – А., [дата на раждане], който е живеел в едно домакинство със семейството. От 2018 г. родителите са във фактическа раздяла, като през това време децата са при единия и другия родител, но преимуществено местоживеенето е в дома на бащата. Двамата родители заявяват готовност за отглеждане, възпитаване и грижа за децата, като притежават нужния родителски капацитет. В интерес на децата е да запазят семейната среда при бащата като стабилна и сигурна, в която до момента са отглеждани. Детето Д. се отличава с високо ниво на интелигентност, тревожността, която съществува е породена от неразбирателството на неговите родители, поради което то е раздвоено между майката и бащата. Детето М. има призови отличия в училище. В интерес на двете деца е да живеят заедно. Според въззивния съд установяват се известни колебания и нерешителност на майката да се справи с отглеждането на децата, видно от намерението й да раздели децата с искането за постановяване на привременни мерки по отношение само на едното дете – Д..

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: преклудиран ли е срокът за: изискване за послужване към настоящото гр. дело ДП № 92/2019 г. на РУ на МВР – Димитровград, на всички резултати от проверки на ДСП Димитровград, направени в следствие на проверки на жалби и сигнали, подадени от Р. С. В.; всички преписки от РП Димитровград в следствие на жалби и сигнали, подадени от Р. С. В.; на преписка № 1064/2019 г. на РП – Димитровград, образувано по жалба на майката и където се съдържат доказателства за протокол за полицейско предупреждение; за допускане на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на М. И. В.; на извършване на служебна справка дали срещу М. И. В. има образувано наказателно дело от административен характер, наказателни постановления, както и срещу брата на В. и срещу тяхната майка, т. к. това е обкръжаващата семейна среда на М. В., при която се отглеждат децата; преклудиран ли е срокът да бъде назначена съдебно-психологическа експертиза и на двете деца, при която вещото лице в своето заключение да извърши психологически оценки и на двете деца и даде отговор на въпросите какво е интелектуалното и когнитивното развитие на М. и Д., съответстващо ли е на календарната им възраст, имат ли изградени умения за социално-приемливо поведение, общителност, активност, налице ли е манипулация по отношение по отношение на тях, насочена срещу тяхната майка, от кого е провокирана тя, налице ли е завишена тревожност – от какво, налице ли е повишено двигателно неспокойствие; вещото лице да направи и проективни тестове на двете деца и посочи налице ли са страхове в децата – какви, “какво не одобряват от поведението на своята майка“; преклудиран ли е срокът на основание чл. 15 ЗЗДет съдът да назначи задължително изслушване на децата и т. к. и двете деца не са навършили 10 годишна възраст, то децата да бъдат изслушани, отчитайки степента на тяхното развитие, като им бъде осигурена подходяща обстановка за изслушването им, съобразена с тяхната възраст със задължително присъствие на социален работник от Дирекция “Социално подпомагане“ по настоящия адрес на децата, както и специалист – психолог – вещо лице, определено от съда; преклудиран ли е срокът на осн. чл. 15 ЗЗДет. съдът да назначи задължително изслушване на големия син на Р. – А., който е навършил 10 годишна възраст, за установяване на обстоятелството, правен ли е опит за душене от страна на М. И. В. спрямо същото дете; преклудиран ли е срокът да бъде изготвен допълнителен социален доклад от АЗД – Варна, които да направят посещение в квартирата на майката Р. В. в [населено място], който доклад да бъде изпратен по въззивното дело; по въпросите се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 240/23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 414/2019 г.; решение № 877/27.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3374/2008 г.; решение № 64/20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г.; т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС;

Като въпрос от значение за развитието на правото се поставя и питането - привременни мерки за родителските права, личните отношения на бащата с детето, местоживеене и издръжка досежно само едно от двете деца, а именно – Д., може ли да послужи като основание на съда по основното дело за родителските права и на двете деца, личните отношения на бащата и с двете деца, местоживеене и на двете деца и издръжка на двете деца, при което, преценявайки родителския капацитет и на двамата родители, съдът да изведе правни изводи, че са налице колебания и нерешителност от страна на майката, искаща привременни мерки само за едното дете, да се справи с отглеждането и на двете деца поради намерението на майката да раздели децата с оглед искането й за постановяване на привременни мерки само на едното дете.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че принципните въпроси, поставен в изложението от касатора са за това има ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършшили пълнолетие деца, както и в тези производства за съда съществува ли задължение служебно да събира доказателства относно обстоятелства, имащи отношение при решаването на спора в интерес на ненавършилите пълнолетие деца. Въпросите са от значение за постановения резултат и са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС.

Въпросът, поставен от касатора с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, не е такъв по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, защото във всеки конкретен случай е въпрос на фактическа преценка и цялостен анализ на доказателствата и данните за личността на родителите, дали дадено обстоятелство би имало и ако да - какво отношение към преценката, извършвана по чл. 59, ал. 4 СК, което е предмет на решението по същество, а не на предварителната проверка по чл. 288 ГПК.

Съдът, на осн. чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, намира че касационно обжалване следва да бъде допуснато служебно и за проверка евентуална недопустимост на част от въззивното решение, като постановено извън предмета на сезиране. Предвид характера на спора и интереса на децата, за който съдът следи служебно, касационно обжалване следва да бъде допуснато и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК относно изискванията към съдържанието на съдебния акт и в частност на въззивното решение по чл. 59, ал. 2 СК; относно приложението на чл. 59, ал. 4 СК; относно това как съдът преценява най-добрия интерес на децата при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и на режима на лични отношения с другия родител.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 194/06.07.2020 г., постановено от Хасковски окръжен съд по в. гр. д. № 406/2020 г.

УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: