О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78

гр. София, 17 март 2021 г.

В. К. С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 3722 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца С. Л. Л. срещу решение № 271/23.07.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 317/2020 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 281/20.02.2020 г. по гр. дело № 3214/2018 г. на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от касатора иск с правно основание чл. 3, ал. 1 от ЗУТОССР.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Жалбоподателят е сезирал съда с иск за установяване на трудов и осигурителен стаж за периода 28.10.2011 г. – 30.10.2014 г., който иск се разглежда по реда на ЗУТОССР. Макар и регламентиран в специалния ЗУТОССР, спорът по този иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 – in fine от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, въззивното решение, постановено по този трудов спор, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в посочените там изключения – искът нито е такъв за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от КТ, нито е иск с цена над 5 000 лв. за трудово възнаграждение или за обезщетение по трудово правоотношение, нито пък е обективно съединен и обуславящ един или повече от тези искове, посочени в изключенията. Този извод не се променя, дори и да се приемат за основателни доводите в касационната жалба, че предявеният по делото иск бил такъв с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за установяване на трудово правоотношение за процесния период. В този смисъл е и установената практика на ВКС – определение № 298/25.09.2018 г. по гр. дело № 1288/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 23/21.01.2019 г. по гр. дело № 107/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 147/02.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1187/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 301/27.06.2019 г. по ч. гр. дело № 4707/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 99/05.03.2019 г. по ч. гр. дело № 551/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Без значение за необжалваемостта на постановеното в случая въззивно решение е и това, че с него окръжният съд не е разгледал трудовия спор по същество, а е обзсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото поради недопустимостта на предявения иск – в този смисъл (макар и относно аналогичната хипотеза по т. 1 на чл. 280, ал. 3 от ГПК) са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 8 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като касационното производство по делото следва да се прекрати – също като процесуално недопустимо.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Л. Л. срещу решение № 271/23.07.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 317/2020 г. на Русенския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3722/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: