Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на И. И. Г. срещу определение № 345/03.12.2020 г., постановено по гр. дело № 1093/2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх. № 130323/24.10.2019 г. за отмяна на съдебни актове, депозирана по гр. дело № 6710/2016 г. на Софийския градски съд (СГС).

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. От страна на жалбоподателя се поддържа, че той изразил ясно становище, „че двете съдебни решения са противоречиви“. Излагат се и подробни съображения, че били налице „две еднакви решения, които следва да бъдат различни, поради това, че има промяна на правната уредба“, което не било взето предвид от състава на ВКС, постановил обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба Прокуратурата на република България (ПРБ) не е подала отговор на жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В първоначалната молба с вх. № 130323/24.10.2019 г., която е подадена чрез първоинстанционния СГС по негово гр. дело № 6710/2016 г., не са изложени ясни твърдения, които да се подведат под някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, нито е посочен съдебният акт, чиято отмяна иска жалбоподателят-молител. Единственото указание в тази насока е доводът на жалбоподателя, че според него са налице основания за отмяна на „постановеното по делото решение в частта, с която Върховният касационен съд се е произнесъл, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване“. Така подадената молба за отмяна е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК. С разпореждане № 82/08.07.2020 г., съгласно чл. 306, ал. 1, изр. 2 от ГПК съдът е дал указания на жалбоподателя-молител, в едноседмичен срок от връчване на съобщението – с молба с препис от нея за насрещната страна, да посочи кое е влязлото в сила решение, чиято отмяна иска (като му е указано и че постановеното по делото определение № 534/20.06.2019 г. по гр. д. № 4685/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС не е съдебно решение); както и че ако поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – да посочи кое влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, противоречи на съдебното решение, чиято отмяна иска; указано му е и че ако съгласно уточнението жалбоподателят-молител има предвид решение „по гр. д. 5808 на СГС“ (както е посочено в молбата за отмяна), да го представи в заверен препис, също с препис за насрещната страна. В срока за изпълнение на тези указания – с молба с вх. № 7392/30.09.2020 г. от страна на жалбоподателя-молител единствено са представени заверени от негова страна преписи от решение от 31.10.2014 г. по гр. д. № 8508/2012 г. на СГС и решение № 1276/15.06.2015 г. по възз. гр. дело № 915/2015 г. на САС. Останалите указания, дадени с разпореждане № 82/08.07.2020 г. – за посочване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, за уточняване на основанието за това, както и за представяне на преписи от молбата-уточнение за връчване на насрещната страна по делото, не са изпълнени от страна на жалбоподателя-молител. При това положение, нередовностите на първоначално подадената молба за отмяна с вх. № 130323/24.10.2019 г. очевидно не са били отстранени, поради което съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС правилно я е оставил без разглеждане с обжалваното определение – съгласно разпоредбите на чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286, т. 2 от ГПК и съобразно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 10 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. При положение, че жалбоподателят и в частната си жалба не сочи ясно дори влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна иска, доводите му за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 345/03.12.2020 г., постановено по гр. дело № 1093/2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: