Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 63/2020 г., стр. 3/3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 170София, 16.03.2021 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 63 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците А. М. и Т. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 15600 евро, представляваща лихва по договор за банков кредит, платена без основание на ответника за периода 25.11.2011 г. - 25.10.2016 г., с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да намери предявените искове за неоснователни, въззивният съд е приел от правна страна, че като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП е нищожна клаузата по чл. 3.3 от процесния договор за банков кредит, с която е уговорено право на банката едностранно да променя лихвата по кредита в частта по компонента „Стойност на банковия ресурс“ - предвид липсата на ясно установени обективни критерии, механизъм и методология за това.

Отхвърлил е обаче възраженията на ищците за нищожност на клаузата по чл. 3.1 от договора, съгласно която за ползвания кредит се дължи годишна лихва в размер на 6.65 % за целия срок на кредита, образувана като сбор на компонентите „Стойност на банковия ресурс“ и фиксирана надбавка от 1.25 %. Приел е, че...