Решение №203/16.03.2021 по гр. д. №1641/2020 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Жива Декова

1Р Е Ш Е Н И Е

№203

София, 16.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. И

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело № 1641 образувано по описа за 2020 год.

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Образувана по жалби на Министъра на правосъдието и на ЧСИ М. А. Г., рег. № 862 на КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, против решение от 17.12.2019 г., постановено по дисц. д. № 24/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ М. Г. са наложени дисциплинарни наказания: за извършено нарушение на чл. 78 ГПК – глоба в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 22 ГПК, вр. чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ – глоба в размер на 2000 лв. и за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ГПК – глоба в размер на 1000 лв.

В жалбата на Министъра на правосъдието се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, иска се отмяната му и определяне на глоба в средния размер. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище ЧСИ М. Г. оспорва жалбата на Министъра на правосъдието.

В жалбата на ЧСИ М. Г. се поддържа, че решението е неправилно и законосъобразно. Навеждат се оплаквания, че искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство неправилно е било присъединено към вече образуваното по искане на Съвета на КЧСИ дисциплинарно дело. Твърди се, че не са извършени дисциплинарни нарушения, а ако се приеме обратното наложените дисциплинарни наказания са явно несправедливи. Иска се отмяна на наложените наказания, а в условията на евентуалност замяната им с наказание „порицание“.

В съдебно заседание Министъра на правосъдието, чрез процесуалния представител юрк. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбите Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители не е подал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Д., изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбите са подадени от легитимирани страни в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Дисциплинарното дело е образувано по искане на Съвета на КЧСИ от 15.05.2019 г. във връзка с проверка по постъпила жалба - вх. № Ж-0486/05.12.2018 г. на действията на ЧСИ М. Г. по изпълнително дело № 20188620400045. Дисциплинарната комисия е присъединила и искането на Министерство на правосъдието от 09.08.2019 г. във връзка с жалба по същото изпълнително дело, подадена от същия жалбоподател въз основа извършена проверка по заповед от 17.06.2019 г. на министъра на правосъдието.

С обжалваното решение Дисциплинарната комисия е констатирала, че ЧСИ Г. е извършила нарушения съответно на чл. 78 ГПК, чл. 22 ГПК, вр. чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ГПК и с оглед липсата на възможност налагане на едно общо наказание, с цел предотвратяване прекомерност на санкциите е наложила на ЧСИ Г. три отделни дисциплинарни наказания глоба.

Дисциплинарният състав е приел за установено, че жалбоподателят А. И. Б. е длъжник по изпълнително дело № 20188620400045 по описа на ЧСИ Г.

Изпълнителното дело, водено срещу него, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2014 г, издаден от Софийски районен съд по ч. гр. д. № 39292/2011 г., по силата на който А. И. Б. е осъден да заплати на М. А. Г. сума в размер на 750 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, сключен с последната, когато тя е работела като адвокат, ведно със законната лихва от 16.09.2011 г. С договор за цесия от 23.11.2017 г. М. Г. е прехвърлила вземането си по посочения изпълнителен лист на нерегистрираната в България фирма „Goldman management Llc, представлявана от М. Д.. Последният е подал пред ЧСИ Г. молба за образуване на изпълнително дело. С анекс към договора за цесия от същата дата, цесионерът се е задължил в седмодневен срок след събиране чрез ЧСИ на сумата от длъжника, да изплати 50% от нея на цедента. Длъжникът бил уведомен за този договор на 05.12.2017 г. На 26.06.2018 г. му била връчена покана доброволно изпълнение с основание – договорът за цесия. Възразил срещу начисляването на лихва върху адвокатския хонорар от 750 лв., както и срещу адвокатския хонорар по изпълнителното дело от 250 лв., тъй като управителят на фирмата-цесионер М. Д. е и сътрудник в кантората на ЧСИ Г. и делото не било заведено от адвокат. На 10.09.2018 г. длъжникът платил претендираната от него сума в цялост, а именно – 1871.80 лв. и с разпореждане от 12.09.2018 г. ЧСИ Г. прекратила делото, обещавайки да вдигне наложения запор в „Първа инвестиционна банка” АД. До подаване на жалбата в КЧСИ на 05.12.2018 г., запорът не бил вдигнат от ЧСИ Г.. В ПДИ до длъжника освен вземането от 750 лв., законната лихва до 26.06.2018 г. в размер на 518.07 лв. е посочено, че се дължат 250 лв. — адвокатски хонорар по изпълнителното дело, първоначални такси – 108 лв. и 244.73 лв. по ТТРЗЧСИ с ДДС. Със същата ГДИ длъжникът е уведомен, че е извършена цесия и кой е новият взискател. Съобщението е получено от него на 06.08.2018 г. лично. На 26.06.2018 г е изходирано запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, като трето задължено лице и в това качеството е поканено в „тридневен срок“ да отговори на въпросите в ЗС, като в ПДИ липсва съобщаването за наложения запор. Сумите в запорното съобщение са посочени, както следва: главница – 750 лв., законната лихва от 26.06.2018 г. в размер на 518.07 лв., 250 лв. – адвокати хонорар по изпълнителното дело, авансови такси 108.00 и 169.73 лв. – по ТТРЗЧСИ с ДДС.

По отношение на вмененото на ЧСИ Г. нарушение за надвишаване на размера на таксите по чл. 73, ал. 4 ГПК, а именно, че същите не следва да надвишават посочения в този текст праг, Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ е надвишила изискуемия праг със сумата от 63.64 лв. Посочено е, че това разминаване вероятно се дължи на начисляване на авансови последващи приключването такси, които не са били съобщени на длъжника /съобщения във връзка с приключване на делото/ и макар технически да е налице превишаване, таксите следва да бъдат понесени от длъжника, доколкото натоварването на ЧСИ с тях е несправедливо и по същество за това действие на ЧСИ не следва да се налага наказание. По отношение на останалите нарушения обаче, Дициплинарната комисия е приела, че ЧСИ Г. не е следвало да е образува изпълнително дело в своята кантора и да начислява такси за събиране на вземането, като затова нарушение й е наложила наказание глоба в размер на 2000 лв. Включването в дълга на адвокатско възнаграждение, доколкото по изпълнителното дело няма никакви данни да са поискани и доказани такива разноски също съставлява нарушение – на чл. 78 ГПК, за което й е наложила глоба в минимален размер от 1000 лв. По отношение на нарушението по чл. 44, ал. 1 и ап. 2 ГПК, съставът е приел, че доколкото се касае за едно и също съобщение, в което са констатирани комулативно две нарушения, квалифицирани по един и същ текст на закона, макар и в две отделни алинеи от него, наказанието, което следва да се наложи на ЧСИ Г., предвид, че в представеното съобщение наистина липсват изискуемите от закона реквизити, следва да е едно. Поради естеството и с оглед това, че длъжникът така или иначе у бил уведомен и е разбрал от какво произхожда вземането му, а и не е навел доводи в жалбата по отношение на уведомяването си, а от друга страна с или санкцониране неправилното оформяне на съобщенията до длъжника, както в частта, касаеща връчването, така и тази относно задължително необходимата информация, която следва да стигне до него, е наложил на ЧСИ Г. минимално предвидената в ЗЧСИ глоба в размер на 1000 лв.

Решението е валидно и правилно.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката ЧСИ Г., че искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство неправилно е било присъединено и разгледано по дисц. д. № 24/2019 г. по описа на Дисциплинарната комисия на КЧСИ и същото не води до порок на постановеното решение.

Настоящият състав намира, че действията на ЧСИ Г. съставляват дисциплинарни нарушения.

Не следва да бъдат споделени и доводите на жалбоподателката, че поради извършената цесия, ЧСИ не е страна в изпълнителното производство и може да изпълнява правомощията си на съдебен изпълнител за принудително събиране на цедираното си вземане. В случая ЧСИ М. Г. заедно с взискателя са страни по правоотношението възникнало от сключения договор за цесия, което правоотношение безспорно е свързано с вземането на цесионера срещу длъжника, което е предмет на изпълнението. Освен това съдебният изпълнител заедно с длъжника са страни по правоотношението, възникнало от направените в исковото производство разноски /за които е издаден процесния изпълнителен лист/, защото въпреки цесията това правоотношение между цедента и длъжника се запазва без прехвърленото вземане и длъжникът може да упражни възраженията си по това правоотношение, включително и други лични възражения, произтичащи от други отношения с цедента срещу взискателя цесионер, а по тези възражения би следвало да се произнесе „безпристрастно” срещу себе си съдебният изпълнител цедент, т. е. правоотношението между съдебния изпълнител цедент и длъжника е свързано с вземането на цесионера срещу длъжника. Тъй като в случая спрямо ЧСИ Г. е налице хипотеза на чл. 22 ГПК, а съгласно чл. 20, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ конфликтът на интереси се предполага, когато е налице някоя от хипотезите на чл. 22 ГПК и доколкото презумпцията не е оборена при условията на пълно и главно доказване, то следва, че съдебният изпълнител е нарушил чл. 20, ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ. Видно от данните по изпълнителното дело, ЧСИ е осъществила и нарушения при оформянето на съобщенията до длъжника и при определяне на дължимите разноски по изпълнението.

Относно оплакванията на ЧСИ Г., че определеният от Дисциплинарния съвет размер на наложените глоби, съотнесен към реализираните от нея доходи е прекомерен, следва да се посочи, че дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. При определяне на наказанието за извършеното нарушение при образуване на делото, Дисциплинарната комисия е съобразила обстоятелствата по делото, а именно, че дългът е събран изцяло, както и, че е осъществено нарушение по приемането на адвокатския хонорар, включен в дълга и е наложила на ЧСИ глоба в размер на 2000 лв., а за другите две нарушения са наложени глоби в минимален размер.

На съда е служебно известно, че ЧСИ Г. има и други налагани дисциплинарни наказания не толкова назад във времето. Следва да се съобрази и, че от поведението на частния съдебен изпълнител в настоящото производство не се установява и критичност от негова страна към допуснатото виновно и незаконосъобразно поведение. Изхождайки от тежестта на допуснатите от ЧСИ М. А. Г. дисциплинарни нарушения, обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, както и предвид наложените предходни дисциплинарни наказания на частния съдебен изпълнител и поведението му след това, и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, съдът намира, че правилно с обжалваното решение дисциплинарният състав е наложил наказания за допуснатите от ЧСИ Г. нарушения при провеждането на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188620400045. Настоящият съдебен състав намира, че така определените дисциплинарни наказания съответстват на целите на личната превенция /да действа възпиращо на извършилото нарушение лице в бъдещата му дейност/ и генералната превенция /предупредително и възпиращо действие спрямо останалите ЧСИ/, като размерът на наложените глоби е справедлив и обоснован и не е налице основание за завишаването им.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.12.2019 г., постановено по дисц. д. № 24/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ М. Г. са наложени дисциплинарни наказания: за извършено нарушение на чл. 78 ГПК – глоба в размер на 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 22 ГПК, вр. чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ – глоба в размер на 2000 лв. и за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ГПК – глоба в размер на 1000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Жива Декова - докладчик
Дело: 1641/2020
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...