Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Постъпила е касационна частна жалба от „И. П”ООД срещу определение № 198 от 18.09.2020г. по ч. гр. дело № 227/2020 г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено протоколно определение от 06.07.2020 г. по гр. дело № 543/2019 г. на Окръжен съд - Ловеч. С него е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на в. гр. дело № 106/2019 г. на Окръжен съд-Ловеч. Поддържа се че, определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че е налице връзка на преюдициалност между образуваното дело и висящото гр. дело № 106/2019 г. на Окръжен съд - Ловеч. Счита, че плащането на цената от страна на взискателя купувач в изпълнителното дело няма да се установи със сила на пресъдено нещо в производството по гр. д. № 106/2029 г. на Окръжен съд – Ловеч, поради което това обстоятелство няма да има обвързващо действие в настоящия спор. Освен това счита, че двете производства са между различни страни и касаят претенции за различни права, като отхвърлянето или уважаването на която и да е от двете претенции не обуславя и няма значение за правилното решаване на настоящия спор. В допълнение счита, че изводът на въззивния съд, че съдебният изпълнител е длъжен да съобрази своето поведение с постановеното решение по гр. дело № 106/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, като при евентуално обявяване на продажбата за недействителна законът му вменява задължението за извършване на нова продан по чл. 497 ТПК, противоречи на доказателствата по делото. Искането е определението да се отмени и делото върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и по тях са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:

1. Налице ли са предпоставките за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК заради друго висящо производство, което се развива между различни страни и страните по делото, чието спиране се иска, няма да бъдат обвързани от силата на присъдено нещо по другото дело/въпрос за правното значение на силата на присъдено нещо по отношение на преюдициалността в подобни случаи/- твърди се противоречие с определение № 423 от 25.06.2013 г. по ч. гр. дело № 2708/2013 г., на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и определение № 64 от 05.04.2017 г. по ч. гр. дело № 996/2017 г. на ВКС, II г. о., с които е прието с позоваване на вече установена практика, че за да бъде едно дело обуславящо, е необходимо не само да има връзка между предметите на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото дело.

2. Обвързан ли е частният съдебен изпълнител от решението по предявен иск по чл. 496 ГПК, в случай на уважаване на иска и отмяна на постановлението за възлагане на имота в хипотеза на прекратено изпълнително дело с влязло в сила постановление за прекратяване и как следва да съобрази своето поведение с постановеното решение при прекратено изпълнително производство - твърди се наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Навежда и твърдение за очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, по съображения в частната касационна жалба, изражяващи се в това, че обжалвания съдебен акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, като този порок може да бъде установен пряко и единствено от съдържанието на съдебния акт, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.

В писмен отговор ответникът по жалбата Р. Й. Д. действащ като ЧСИ моли да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди протоколното определение от 06.07.2020 г. по гр. дело № 543/2019 г. на Окръжен съд - Ловеч по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивната инстанция е констатирала, че предмет на другото дело /това, което е висящо пред Окръжен съд - Ловеч /е по предявен иск от „И. П“ ООД против „ Вико“ ООД за заплащане на сумата от 35964, 97 лв., представляващ законно лихва върху главница от 146298, 19 лв. за периода 01.08.2016 г. – 18.02.2019 г., която главница представлява сумата за довнасяне от взискателя „Вико“ ООД по посочената публична продан, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за отмяна на постановлението за възлагане, поради неплащане на цената, докато предмет на разглеждане по настоящето дело пред Окръжен съд – Ловеч по гр. дело № 543/2019 г. е иск за заплащане на обезщтение за имуществени вреди, като ищецът „И. П“ ООД поддържа, че същите се изразяват в това, че получената при публичната продан на негов имот сума ответникът Р. Й. Д. действащ в качеството му на ЧСИ не му е възстановил остатъка след възлагане, разпределение и удовлетворяване вземанията на кредиторите, вкл. за разноските в изпълнителното производство, който остатък според ищеца е сума в размер на 120 335.93лв.

По същество констатацията на Апелативен съд В. Т се свежда до това, че евентуално предявеният иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за отмяна на постановлението за възлагане поради неплащане на цената е обуславящ за настоящия спор, доколкото при решаване на спора относно наличие на основанията за отмяна на постановлението за възлагане ще даде отговор на въпроса не само дали е платена цената за проданта, дали е постъпила сума за разпределение по изпълнителното дело, каква част от нея е разпределена и какъв е остатъкът от нейното връщане, с който ищецът измерва претендираните имуществени вреди по настоящото дело. Разрешаването на този въпрос пряко влияе на годността на постановлението за възлагане като придобивно основание на право на собственост, съответно на разместване на имуществени блага, включително и плащането на цената, и тези обстоятелства се явяват преюдициални по отношение на възникването и съществуването на правото на „И. П“ ООД да получи остатъка от сумата, получена от извършената публична продан. Въззивният съд не е споделил възражението на жалбоподателя в жалбата, че обуславящото производство е между различни лица и касае претенция за различни права, доколкото съдебният изпълнител като орган на държавна принуда е длъжен да съобрази своето поведение с постановеното решение, като при евентуално обявяване на продажбата за недействителна законът му вменява задължението да извършинова нова продан – чл. 497 ГПК. Ето защо въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Настоящият състав на ІІІ г. о. на ВКС, като разгледа частната касационна жалба и изложението към нея счита, че в тях не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по първия въпросът, въпреки, че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС, в която е изяснено, че основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато в съда се разглежда друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т. е. следва да бъдат зачетени признати или отречени права, факти и обстоятелства, установени с решението или присъдата по обуславящото дело, релевантни за субективното право по спряното производство. Не са относими към решаващите изводи на въззивния съд посочените от жалбоподателя определение № 423 от 25.06.2013 г. по ч. гр. дело № 2708/2013 г., на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и определение № 64 от 05.04.2017 г. по ч. гр. дело № 996/2017 г. на ВКС, II г. о., в които са разрешени други правни въпроси. В разглеждания случай преюдициалния спор относно оспорване действителността на извършената продажба, поради неплащане на цената, изразяваща се в предявяване на иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, при условията на евентуалност по гр. д. № 106/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч е обуславящ за настоящото дело, тъй като разрешаването на този въпрос ще даде отговор – не само дали е платена цената за проданта, дали е постъпила сума за разпределение по изпълнителното дело, каква част от нея е разпределена и какъв е остатъкът за нейното връщане, с който жалбоподателят в настоящото производство измерва претендираните имуществени вреди. Същият се явява процесуална пречка за разглеждане и правилно разрешаване на обусловеното от него /гр. д.№ 543/2019г./ друго дело, поради което е налице условието за спиране на обусловеното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал самото основание, а именно не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпроси, касаещ приложението на нормата на чл. 496 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въпрос от изложението.

Досежно очевидната неправилност на обжалвания акт, на която се позовава касаторът и за която ВКС следи и сам, предвид служебния му характер на основание за допускане на касационното обжалване, такава не е налице. Очевидната неправилност посочена в чл. 280, ал. 1 ГПК се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези посочени в чл. 281, т. 3 ГПК влечащи неговата неправилност, като чрез термина „очевидна“ се визират квалифицирани състави на тези пороци. Един съдебен акт би бил очевидно неправилен не когато допуснатото нарушение, а следователно и порок, е явен за всички, а тогава когато неправилността се извлича и корелира с допуснати от съда нарушения само на относима и приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенството на страните решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти /явна необоснованост/, имащи за резултат прилагане на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен или отменен смисъл.

В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят „И. П“ ООД с ЕИК[ЕИК] дължи на ответника по жалбата Р. Й. Д. действащ като ЧСИ, с рег. № 880 на КЧСИ и Район на действие ОС Л. разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 500 лева.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ- то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 198 от 18.09.2020г. по ч. гр. дело № 227/2020 г. на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА жалбоподателят „И. П“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Т., обл. Л., [улица], представлявано от П. В., в качеството му на Управител да заплати на Р. Й. Д. действащ като ЧСИ, с рег. № 880 на КЧСИ и Район на действие ОС-Л. сумата 500 /петстотин/лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.