Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Л. Членове:

ВЕСЕЛА П. Я. при секретар

М. Н. и с участието на прокурора

П. Б. изслуша докладваното от съдията

В. П. по административно дело № 228/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационната жалба на Д. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение № 15057 от 02.05.2025 г., постановено по адм. д. № 12667/2024 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение № 12137 от 21.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Според касатора необосновано административният съд е приел липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила на лицето. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици.

Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. К., оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното пред първостепенния съд Решение № 12137 от 21.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС на заявителя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Според фактическите установявания на АССГ, при интервюирането си касаторът разказал, че е напуснал Сирия през м. 09. 2024 г., преминавайки нелегално за Турция, останал около петнадесет дни, след което не по установения ред влязъл в България. Семейството му останало в Сирия. Кандидатът отрекъл членство в политически партии, арестуване, осъждане, съществуване на проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, участие в религиозни организации, общност, секта, във въоръжена групировка, оказване на насилие спрямо него и/или семейството му или отправяне на заплахи с такава насоченост. Посочил, че област Д. А. където се намира селото, в което е живял, е под контрола на редовната армия, но понякога идвали кюрдски бунтовници, като имало въоръжени стълкновения. Сирийският гражданин споделил, че причините да напусне родината са свързани с обстановката в страната и желание да спаси децата си.

При така заявената бежанска история с оглед отсъствието на данни спрямо сирийския гражданин да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група с характеристиките по чл. 8, ал. 4 ЗУБ, АССГ е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

Относно материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ първоинстанционният съд приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание, поради което липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут.

Решението е правилно.

Мотивите на съда се основават на възприетите факти, обсъдени са всички доводи на търсещия закрила. Съдържанието на обжалвания съдебен акт е съобразено с чл. 172а, ал. 2 АПК.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Първостепенният съд е съобразил, че бежанската история на чужденеца и писмените доказателства по делото препятстват обосноваване на извод за съществуване на изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на Д. А. М.. Заявителят не е направил релевантни твърдения за събития, които да се ценят като преследване, дефинирано в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са ноторно известни –войната, несигурността и лошото икономическо положение в Сирия. Поради това липсват основания да се приеме, че той се нуждае от международна закрила, а напускането на държавата на произход сочи търсене на по-добри условия за живот.

Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация.

Касационната инстанция споделя като правилен и обоснован извода на АССГ, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Той не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдебният акт съдържа задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на заявената бежанска история и на личното положение на кандидата.

Във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в решението е извършен анализ на личната история на чужденеца и актуалната информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съд на ЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. АССГ е обсъдил данните по Справка с вх. № рег. № МД-02-159/14.03.2025 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и е заключил, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на ниво, обосноваващо извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че семейството му продължава да живее в страната и понастоящем.

Решението е постановено при съобразяване на основното правило, формулирано в т. 39 от решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му.

Значението на понятието “въоръжен вътрешен конфликт“ е пояснено в цитираното решение и доразвито (разширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като „въоръжен конфликт, който няма международен характер“ по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.

Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен)/безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Изложеното обуславя извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт на база на последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице.

В разглеждания случай не е налице кумулативното наличие на всички изброени по-горе предпоставки за предоставяне на М. на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справка рег. №МД-02-643 от 09.12.2025 г., представена от ответника в тази инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му.

По отношение на факта, че лицето не е отбило военната си служба, съгласно приложената справка на Дирекция „МД“ при ДАБ през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че военната служба в Сирия вече е доброволна, както и че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуацията на национално извънредно положение, както и че в началото на юни 2025 г. сирийски военни представители заявяват, че Министерството на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. В този смисъл не се установяват обстоятелства от личната история на молителя, които да обосноват приложимост на чл. 9 ЗУБ.

Не се установяват и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в ЗУБ (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, както и че цялото му семейство е останало в Сирия, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение.

От постоянната съдебна практика по приложението на чл. 9 ЗУБ следва, че „под други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (реш. по адм. д. № 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). В настоящия случай няма данни по делото за съществуване на такива причини по отношение на чужденеца.

Следователно, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15057 от 02.05.2025 г., постановено по адм. д. № 12667/2024 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Л.

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ П. Я.