Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. З. Д. срещу Решение № 1931 от 25.10.2016г., постановено по адм. д. № 2538/2015г. от Административен съд гр. П., с което е отхвърлена исковата му молба срещу Агенция за социално подпомагане гр. С., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за следната искова претенция: да се осъди ответника да заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, изразяващи се в унижение, обида, душевни и физически страдания, влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразния отказ от страна на длъжностно лице в административната структура на ответника да му бъде предоставен формуляр на молбата – декларация за отпускане на социална помощ за закупуване на лекарства, както и вследствие на проявеното бездействие от страна на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. П., изразяващо се в непосочване на конкретните причини, довели до отказа да бъде предоставен въпросния формуляр.

Касаторът Д. З. Д. счита, че решението е неправилно, поради съображения, които съдът квалифицира като оплаквания за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон при постановяване на решението отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. П. изрично е признал в свое писмо, че е осъществено твърдяното бездействие на служители, като това обстоятелство не се опровергава от свидетелските показания. Счита, че свидетелските показания е следвало да бъдат прецени съгласно чл. 172 ГПК и обсъдени с всички доказателства по делото, което не е сторено. Поддържа, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността за вреди, са налице. Позовава се на практиката на Европейския съд по правата на човека по делото „Йовчев срещу България“,...