Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. Н. Й. от [населено място], против заповед № 8/21К-3034 от 08.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) служебното правоотношение на Й. е прекратено по собствено желание. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, тъй като заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е оттеглено. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител Л. П. – служител с юридическа правоспособност, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 231 от ЗМВР и от лице, за което административния акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

К. Н. Й. е държавен служител, главен инспектор, назначен на длъжност началник II степен на Районно управление (РУ) – [населено място] при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) – [населено място].

На 21.07.2016 г. Й. подава до министъра на вътрешните работи, чрез директора на ОД на МВР – [населено място], заявление рег. № 248р-11368/21.07.2016 г., с което моли служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР по собствено желание. На това заявление е поставена резолюция „Запознат“ от директора на ОД на МВР – [населено място]. Видно от представено по делото копие на извадка от входящия дневник на дирекция „Човешки ресурси“, заявлението е получено в администрацията на органа по назначаването на 27.07.2016 г., но не става ясно на коя...