Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на РДНСК-Югоизточен район, против решение № 500/21.03.2017г., постановено по адм. дело № 622/2016 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което, по жалби от [фирма] и и [фирма], (след присъединяване на адм. дело № 692/2016 г. на АС-Бургас), е отменена, (след постъпил протест изх. № 10688/30.12.2015г. на ОП-Бургас), Заповед № ДК-10-ЮИР-10/19.02.2016г. на Началника на РДНСК-ЮИР - за обявяване нищожност на одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 210/25.11.2009г. и презаверката му от 09.11.2012г., издадени от Главния архитект на Община-Царево, за обект: "открити басейни при сграда А1, Б4, Д-етапно изпълнение", находящ се в ПИ с идентификатор [номер] по КК на [населено място], общ. [община]– местност [наименование] и РДНСК е осъдена да заплати разноски в размер на 1450 лв.

Решението се преценява неправилно, доводите в него не са съобразени с установената фактическа обстановка по случая, противоречат на материалноправните разборедби и не съответстват на целта на закона, настоява се за отмяната му.

В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. Д. Г., по съображенията изложени в нея.

Ответната страна - [фирма], се представлява от адв. С. Г., (преупълномощена - л. 44 по делото), която оспорва жалбата, по изложените в писмен отговор, защита и уточнителна молба от 13.10.2017г., доводи. Представя като доказателство писмо от директора на РИОСВ - Бургас от м. август 2017г., което дава отговор на сигнала на [фирма], относно незаконно къмпингуващи в процесния имот, който е в района на плаж "[наименование]". В това писмо на стр. 2, самият регулиращ орган посочва, че процесния имот, находящ се на плаж "[наименование]", не попада в защитени територии по смисъла на ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) и ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ). Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - [фирма], не се представлява, не е изразено становище по жалбата. С определение от 06.07.2017г. е отхвърлена молбата на дружеството за заличаването му като заинтересована страна по делото.

Ответникът - Главният архитект на О. Ц, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна - [фирма], редовно призовано, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба, като насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г. на кмета на община Ц., с цел промяна на предназначението, за поземлени имоти №№ [номер] и [номер], е одобрен проект за ПУП-ПРЗ, като са обособени УПИ [номер] - за хотелски комплекс, с конкретизирани показатели на застрояване и УПИ [номер] - за озеленяване, в ПИ с идентификатор [номер], с площ 40407 кв. м.

Тази заповед е издадена след постановено, на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС, решение по оценка на въздействието върху околната среда №09-05/02.11.2004 г., с което Директорът на РИОСВ-Бургас е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение: "Изграждане на хотелски комплекс в имоти № [номер] и [номер], м. [наименование], землище [населено място], общ. [община]", с инвеститор [фирма]. В мотивите на решението е посочено, че реализацията на инвестиционното предложение ще оказва незначително въздействие върху околната среда, с оглед изготвения експертен анализ и доклада по ОВОС, отпадъчните води на обекта ще се отвеждат в локално пречиствателно съоръжение и не се очакват отрицателни въздействия върху водните екосистеми.

Дружествата-ответници в производството, са придобили собствеността върху имота с нот. актове № [номер]/2006г., № [номер]/2006 г., № [номер]/2006г., № [номер]/2006г., № [номер]/2006г. и № [номер]/2006г. и са вписани като собственици в кадастралния регистър.

На 25.11.2009г., Главният архитект на община-Царево е издал Разрешение за строеж № 210, (л. 34 по делото, т. 1) за строеж: "открити басейни при сграда А1, Б4, Д-етапно изпълнение", въз основа на съгласувани, на 18.11.2009 г. и влезли в сила проекти. На 09.11.2012г. разрешението за строеж е било презаверено. Същите са обявени за нищожни с процесната Заповед № ДК-10-ЮИР-10/19.02.2016г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район, въз основа на приет за допустим и основателен протест изх. № 10688/15 от 30.12.2015 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, мотивиран с допуснати при издаването на Разрешение за строеж № 210/25.11.2009г. съществени нарушения на императивни законови разпоредби на нормативната уредба по опазване на околната среда и устройството на територията, които са толкова тежки и радикални, че са правно нетърпими.

С обжалваното решение, след преценката за основателност на оспорването, съдът е отменил процесната заповед. Приел е, че административният акт е издаден от компетентния орган - началника на РДНСК, Югоизточен район, в рамките на правомощията му по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, в съответната форма, без констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Относно твърденията в заповедта, за нарушаване на правилата по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, е изложил подробни съображения, след проследяване на разпоредбите на чл. 142, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ (ДВ бр. 53/2012г., в сила от 13.07.2012г.), на чл. 143, ал. 1 ЗУТ и настъпилите изменения, че изискванията за съответствие на предвижданото строителство със ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР), или друг специален закон, са въведени с промяна на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр. 82/2012г., в сила от 26.11.2012г., т. е. след одобряването на инвестиционния проект, издаването на разрешението за строеж и неговата презаверка, затова и не са приложими в конкретния случай. И. Р по ОВОС № 09-05/02.11.2004г. на Началника на РИОСВ-Бургас за инвестиционното предложение "Изграждане на хотелски комплекс" е посочено като загубило правното си действие, (след изтичане на 5 г. от издаването му, по арг. от чл. 99, ал. 8 ЗООС), както към датата на издаването на разрешението за строеж - 25.11.2009г., така и към тази на презаверката му - 09.11.2012г. Посочено е също, че строежът не попада сред инвестиционните предложения, за които се изисква задължително оценка на въздействието върху околната среда (чл. 92 ЗООС и т. 35, б."а" на Пр.№ 1 и сред тези, за които следва да се извърши преценка за необходимостта от ОВОС, съобразно чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 и т. 12, б. "в", тъй като ПИ [номер] по КК на [населено място] представлява урбанизирана територия. Имотът не попада в в защитена територия, затова и отпада приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата по чл. 31а ЗБР, а по отношение на частичното наличие на пясъчни дюни в имота е посочил, че административният орган е мотивирал този факт с представената от СГКК специализирана карта и регистър на пясъчните дюни, (от които е видно, че ПИ [номер] частично е зает от неподвижни дюни с тревна растителност - "сиви дюни"), които обаче са приети в периода м.ІХ - м.Х 2014г., с оглед което издаването на разрешението за строеж през 2009г. и презаверката му през 2012г. не е било възможно да бъдат съобразени с тях. Освен това, дори да се приеме, че към настоящия момент издадените и влезли в сила строителни книжа не са съобразени с действащото екологично законодателство, това би било основание същите да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни.

Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, в частта му за отмяна на заповедта по отношение на прогласената нищожност на одобрените проекти и разрешението за строеж. От анализа на посочените в нея като нарушени правни норми, действително се налага извода, че същите не могат да обосноват нищожност на цитираните, влезлите в сила одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Относно обявеното за нищожно презаверяване на разрешението, административният орган не е разполагал с компетентност.

Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ /приложима ред. ДВ бр. 65/2006 г./, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове по ЗООС или специален закон, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството. Към датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, (ДВ бр. 77/2005 г.), е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии, съгласно приложение № 2, в случая, т. 12: "туризъм и отдих", б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпъстващи дейности, невключени в приложение № 1. Видно от приложената по делото графична част на ОУП, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008г., на министъра на регионалното развитие и благоустройството, (действал към момента на издаване на строителните книжа, със спряно действие от 07.02.2014г.), процесният имот попада в зона Ок - рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, т. е - извън урбанизирана територия, независимо от конкретното предназначение на имота за курортна територия с хотелски комплекс, съгласно одобрения ПУП-ПРЗ. Този извод се налага от анализа на относимите разпоредби в устройствения закон - чл. 7, ал. 1, (определящ урбанизираната територия, с пояснението "населени места и селищни образувания"), чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 124а, ал. 1 ЗУТ, § 5, т. 10 ДР ЗУТ, както и в други закони - ЗСПЗЗ (чл. 56в, ал. 1), ППЗОЗЗ (чл. 53, ал. 4), § 1, т. 13 от ДР на ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) и пр., разграничаващи териториите на урбанизирани и такива с устройствен план извън тях, с предназначение за обекти, характерни за урбанизираните територии - за курортни, вилни, спортни и др. нужди. Т.е. за да бъде изключен един ПИ от обхвата на защитена територия, не е достатъчно да е била проведена процедура за промяна на неговото предназначение в такова за застрояване, (в случая за отдих), а е необходимо този имот да попада в границите на населено място или селищно образувание, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони - арг. от чл. 6, ал. 2 ЗЗТ. Това, че в КК имоти с променено предназначение и с предвиждане за застрояване са отразени като урбанизирана територия, не може да обвърже съда в изводите му, тъй като въпросът е правен и може да се изведе само въз основа на установените факти за конкретния имот.

С общото за целия комплекс Решение по ОВОС № 09-05/02.11.2004г. на директора на Регионална инспекция - Бургас към МОСВ, издадено на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС, е одобрено осъществяване на инвестиционното предложение за изграждане на хотелски комплекс в имот с идентификатор [номер], при конкретно посочени условия, с указан в него три годишен срок на действие. Това решение съдът е приел, че е загубило правното си действие, както към настоящия момент, така и към момента на издаването на разрешението за строеж - 25.11.2009г. и неговата презаверка - 09.11.2012г., по арг. от чл. 99, ал. 8 ЗООС. Изменението и допълнението на разпоредбата, (в смисъла, че решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок от 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда), е прието с ДВ, бр. 77 от 2005 г., а § 12а, ал. 2 ПЗР ЗООС /ДВ бр. 53/2012 г./, на който се извършва позоваване, не е била част от действащото право към датата на одобряваване на инвестиционния проект и издаване на процесното разрешение за строеж. Ето защо обстоятелството, че към момента на издаването на разрешението за строеж, решението по ОВОС е с изтекъл тригодишен срок, не обосновава извод, че то е правно нетърпимо и непораждащо правни последици - за инвестиционното предложение в имота е било издадено решение по чл. 99, ал. 2 ЗООС, а доколкото за последвалото инвестиционно намерение такова не е издадено, се касае за нарушение на материалния закон. Изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012г./ - за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР и др., са неотносими към преценката за валидност на процесното разрешение за строеж, тъй като към датата на издаването му такова изискване устройственият закон не е предвиждал. В тази връзка, констатираното нарушение по чл. 31, ал. 4 ЗБР, представлява също нарушение на материалния закон.

По делото е безспорно установено и, че имотът не попада в защитени зона по смисъла на ЗЗТ и територия по смисъла на ЗБР, затова не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост, ДВ бр. 73/2007г. В отговор на поискано от [фирма] становище, (относно наличие на пясъчни дюни в имоти [номер] и [номер], на 25.06.2013г.), директорът на РИОСВ-Бургас, с писмо № 4578 е заявил, че според наличните към момента цифрови данни, вкл. модели за разпространение на дюнни природни местообитания, в ПИ [номер], м. [наименование], няма пясъчни дюни. Както с основание е отразено в решението, наличието на пясъчни дюни в процесния ПИ административният орган е мотивирал с представената от СГКК Специализирана карта и регистър на пясъчните дюни. Тези актове обаче, са приети в периода м. ІХ-.Х 2014г., с протокол № 21-83/19.09.2014г. на Комисията по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/16.09.2008г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 ЗУЧК, поради което е обоснован изводът, че издаването на разрешението за строеж през 2009г. и презаверката му през 2012г. не е било възможно да се съобразят с тях. Обратното би означавало нарушаване стабилността на влезлите в сила актове. Освен това, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК, пясъчните дюни "са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна", а в производството липсват данни за утвърдени АДС (изискване по ал. 11) и за процедирано изменение на КККР - такова по ал. 10 на чл. 6 ЗУЧК, дюните са обозначени в имот - частна собственост, без известяването на собственика за изготвянето на специализираната карта. Съгласно заключението на вещото лице, към момента на изготвянето на заключението, Специализираната карта служи само за справка и не е нанесена върху действащата КК - тепърва предстои съвместно обсъждане дали ще се обособяват нови имоти във връзка със защитени обекти (в случая дюни). Що се отнася до подробното позоваване на касатора на постановеното от петчленен състав на ВАС решение № 14279/23.12.2016 г. по адм. дело № 7109/2016 г., то не може да бъде съобразено, тъй като предметът на производството е свързан с наложена строителна забрана - ПАМ, имаща значение, съгласно правилата на ЗУТ, към изпълнението на предвидено строителство.

Неоснователно е касационното оплакване, че е неправилна преценката в съдебния акт досежно въведената със ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 82/2012г., в сила от 26.11.2012г.) разпоредба на чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ, като в тази връзка следва да се има предвид, че с ИД на ЗУТ, обн. ДВ бр. 77/27.09.2005 г., е въведена нова т. 4, на ал. 1 на чл. 143 ЗУТ, изискваща инвестиционните проекти да се съгласуват и одобряват въз основа на представено становище на министъра на околната среда и водите, за строеж на обекти, за изграждането на които е необходимо разрешително по чл. 104, ал. 1 ЗООС. За несъстоятелността на това възражение е достатъчно да се подчертае, че предвиденото с изменението от 2005г. на ЗУТ съгласуване с МОСВ, се отнася за изграждане или експлоатацията на рискови предприятия и съоръжения, цели предотвратяване и ограничаване на промишлено замърсяване и големи аварии с опасни вещества, нямащи общо с процесния комплекс и обслужващата го ВиК мрежа, неотносимо е и не съставлява "грубо нарушение и неспазване на разпоредбите на ЗУТ, ЗООС и ЗБР". Нищожност на издадено от компетентен орган разрешение за строеж може да бъде разкрита при установяване за допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици. Тази хипотеза би била налице при разрешаване на строеж напр. при липса на подробен устройствен план, в защитена територия или зона, в имот публична собственост и пр. В случая посочените нарушения на материално правни норми на ЗООС и ЗБР, представляват основания за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, които е следвало да бъдат установени и санкционирани от органите на строителния контрол - при служебната проверка по чл. 156 ЗУТ, или в инстанционно производство пред съда. Изложеното обосновава правилността на извода в касираното решение за липса на правни и фактически основания за прогласяване нищожност на влезлите в сила одобрен проект и разрешение за строеж № 208/25.11.2009 г.

Основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на ПУП. С позоваване на изводите на вещото лице, съдът е отбелязъл съответствие с предвижданията на действащия за имота ПУП-ПЗР, одобрен със заповед № РД-01-133/28.02.2006г., който не е променян, до датата на издаването на оспорената заповед не е изменян и инвестиционният проект. Не води до различни от посочените изводи и фактът, че към момента на постановяването на решението по ОВОС, на одобрявянето на подробния устройствен план, на промяна предназначението на земята и на изключването на имота от горския фонд, собственик (инвеститор) е бил друг правен субект, тъй като предвиждането е в зона, определена с ТУП на общината за вилно строителство, а актовете касаят конкретно този имот и към датата на придобиването му от ответните дружества, са влезли в сила.

В заключение, дори да се приеме, че към настоящия момент издадените строителни книжа - проекти и разрешение за строеж не са съобразени с действащото екологично законодателство, това би било основание същите да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни, но само в производство по инстанционен контрол, по реда на чл. 149 ЗУТ, по реда и в сроковете по чл. 156 ЗУТ, при проявена от органа активност и професионална прецизност, възможността за което е преклудирана. Доводът в жалбата, че регистрираните дюни са съществували към датите на издаването на строителните книжа, към момента не може да бъде коментиран по друг начин, освен, че същите е следвало да бъдат защитени по съответния ред и с наличието им е следвало да се съобразят решаващите органи, произнасяйки се по направените искания. С оглед горното, касираното решение, като постановено при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК, в тази му част, следва да бъде оставено в сила.

Що се отнася до презаверката на Разрешение за строеж № 210/2009г., извършена на 09.11.2012 г. и също прогласена за нищожна с процесната заповед № ДК-10-ЮИР-10 от 19.02.2016г., се установява следното:

С прието изменение на ЗУТ, обн., ДВ, бр. 101/2015 година, в сила от 28 декември 2015 год., е създадена е нова ал. 5 на чл. 153, съгласно която отказът за презаверка на разрешението за строеж се съобщава по реда на АПК на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 от Кодекса, в 14-дневен срок от съобщаването. Нормата е с процесуален характер и има действие занапред, а липсва преходна разпоредба, която да урежда висящите производства, затова и е приложима за настоящото.

Отпадането на административния ред за оспорване пред началниците на РДНСК, съгласно новата ал. 5 на чл. 153, не се отнася само за отказа на главния архитект на съответната община за презаверка на издадено разрешение за строеж, но и до случаите, в които се е произнесъл с позитивен акт, презаверявайки разрешение за строеж, както в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, на обжалване по законосъобразност пред началниците на РДНСК подлежат отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, (когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива) и разрешенията за строеж, (заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват), и отказите за издаването им, (когато не са съставна част от комплексния проект за инвестиционна инициатива). Видно е, че заповедите, издадени по реда и на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ, за презаверяване на издадени и с изтекъл срок разрешения за строеж, не попадат в категорията актове, които подлежат на обжалване пред началника на РДНСК, съгласно цитираната специална разпоредба на ЗУТ. За същите ще е приложима нормата на чл. 215, ал. 1 ЗУТ - за оспорване пред съответния административен съд по местонахождението на имота. Това, че в новата ал. 5 на чл. 153 ЗУТ изрично са визирани само отказите на главните архитекти за презаверка, не води до друг извод. От една страна не е указан от законодателя различен режим за оспорване на различаващите се по съдържание актове, издадени от един и същ орган, а от друга страна - в болшинството от случаите правен интерес от оспорване е налице при неуважено искане за презаверка, редки са хипотезите, при които заявител с уважено искане за презаверка би оспорил, и то частично, позитивен за себе си акт. Затова в случая, след като се е произнесъл (след 28.12.2015г.), по извършената презаверка на разрешението за строеж при липса на компетентност, Началникът на РДНСК-ЮИР е издал нищожен в тази му част акт, която следва да бъде прогласена от настоящия състав, тъй като за нищожността съдът следи служебно. Като се е произнесъл по заповедта и в тази й част, с участието на издателя й, който не може да бъде страна в производството, съдът е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството - прекратено, по отношение на Началника на РДНСК-ЮИР, а делото следва да се върне на същия съд, за ново произнасяне по постъпилия на 30.12.2015г. протест на ОП-Бургас, в частта му досежно акта на Гл. архитект за презаверка на разрешението за строеж.

С оглед този изход на процеса, на ответната страна [фирма], следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 960 лв., поискани своевременно в с. з. от адв. Г. и в писмената защита, удостоверени като заплатени с документ за банков превод от 09.10.2017г.

Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500/21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 622/2016 г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта, с която, по жалби на [фирма] и [фирма], е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР-10/19.02.2016г. на Началника на РДНСК-ЮИР, за обявяване нищожност на одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 210/25.11.2009г., издадени от Главния архитект на Община-Царево, за обект: "открити басейни при сграда А1, Б4, Д-етапно изпълнение", находящ се в ПИ с идентификатор [номер] по КК на [населено място], общ. [община].

ОБЕЗСИЛВА решение № 500/21.03.2017 г. по адм. дело № 622/2016 г. на АС-Бургас, в останалата му част - с която заповедта е отменена по отношение на презаверката от 09.11.2012г. на Разрешение за строеж № 210/25.11.2009г., като прекратява производството по делото по отношение на Началника на РДНСК-ЮИР, а вместо това постановява:

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № ДК-10-ЮИР-10/19.02.2016г. на Началника на РДНСК-ЮИР, в частта й, с която, по протест на ОП-Бургас, е прогласена нищожност на извършената от Главния архитект на община Ц. презаверка на Разрешение за строеж № 210/25.11.2009г., като

ВРЪЩА делото на Административен съд-Бургас, за произнасяне по постъпилия протест в тази му част.

ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол - ЮИР, да заплати на [фирма] сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.