Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 271/22.02.2017г., постановено по адм. дело № 1224/2015г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ Главния архитект на община Ц. с рег. индекс № 53-01-829/29.04.2015г. за презаверяване на разрешение за строеж (РС) № 296/28.12.2007г. (презаверено на 29.12.2010г.) за строеж:"Апартаментна хотелска сграда [номер]", в ПИ с идентификатор [номер], по КККР на [населено място], [община], оставен в сила със Заповед № 51/01.07.2015г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район.

В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Г., по изложените в нея подробни съображения. Прави се искане за отмяна, или за обезсилване на решението на първоинстанционния съд като недопустимо и прекратяване на производството по отношение на Началника на РДНСК, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед изменението на чл. 153 ЗУТ и неправилното конституиране на страните в производството. Претендират се разноски за касационното производство.

Ответните страни - Гл. архитект на община Ц. и [фирма], не се представляват, не изразяват становище по касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че административният съд, като е отхвърлил жалбата срещу отказа на Главния архитект на община Ц. за презаверяването на разрешение за строеж, оставено в сила от началника на РДНСК - Югоизточен район, е постановил съдебно решение в съответствие на приложимия закон.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

За да се произнесе по съществото й, съобрази следното:

Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на [фирма], срещу мълчалив отказ на Началника на РДНСК - Югоизточен район да отмени отказа на Главния архитект на община Ц. № 53-01-829 от 29.04.2015г. да презавери РС № 296/28.12.2007 г. (презаверено веднъж на 29.12.2010 година), за строеж: „Апартаментна хотелска сграда В-1”, находящ се в поземлен имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], Бургаска област. След образуване на съдебното административно производство, със своя заповед № 51 от 01.07.2015 год., Началникът на РДНСК - ЮИР, е оставил в сила отказа на Главния архитект на община Ц. за презаверка, като е отхвърлил жалбата на [фирма]. Последната заповед също е оспорена, било е образувано пред АС-Бургас адм. дело № 1503/2015г., присъединено за общо разглеждане по настоящото дело.

В хода на съдебното производство, е прието изменение на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), обн., ДВ, бр. 101/2015 година, в сила от 28 декември 2015 година. Създадена е нова ал. 5 на чл. 153, (сега ал. 11), съгласно която отказът за презаверка на разрешението за строеж се съобщава по реда на АПК на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 и подлежи на обжалване по реда на чл. 215, в 14-дневен срок от съобщаването му. Нормата е с процесуален характер, има действие занапред и предвид липсата на преходна разпоредба, уреждаща висящите производства, следва да се приложи и в настоящото производство. Това обстоятелство е съобразено от административния съд, който правилно, с преценката, че след цитираното изменение на закона, актовете на Началника на РДНСК, във връзка с искания за презаверяване на РС не са предмет на разглеждане в производството по чл. 153 от ЗУТ и той не може да бъде страна и да участва в производството, е приел, че предмет на оспорването е отказът на Гл. архитект да презавери РС. По тези съображения, в присъствие на пълномощник на Началника на РДНСК, без възражения от страна на упълномощения представител на дружеството, с протоколно определение от проведеното на 01.02.2017г. с. з., Началникът на РДНСК-Югоизточен район е бил заличен като ответник по делото, като няма данни определението да е било оспорено. С оглед това, неправилно конституиране на страните не е налице, както и предпоставки за обезсилване на съдебния акт.

За да отхвърли жалбата на [фирма], против отказ с рег. индекс № 53-01-829 от 29.04.2015г. на Главния архитект на община Ц., да презавери разрешение за строеж № 296/28.12.2007 г. (презаверено веднъж на 29.12.2010 година), за строеж „Апартаментна хотелска сграда [номер]”, находящ се в поземлен имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място], общ. Царево, съдът е приел, че отказът е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, овластен от нормата на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, при спазване на процесуалните правила по издаването му и в съответствие с материалния закон. Обсъдена е разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, съгласно която разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на три години от влизането му в сила, не е започнало строителството, или когато в течение на 5 год. от влизането му в сила не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. В случая строителството не е започнало, а в едногодишният срок по чл. 153, ал. 3, пр. 2 ЗУТ, своевременно е поискано презаверяване на разрешението за строеж. Спазването на указаните срокове обаче, според съдебния състав, не е достатъчно условие за произнасяне на органа с позитивен акт - макар да не се изготвя нова строителна документация и да не се извършва нова оценка за съответствие на инвестиционния проект със строително-техническите изисквания, санитарно-хигиенните и противопожарни норми, не може да се отрече възможността на органа да прецени изпълнението на специфични изисквания, предвидени в приложими и актуални към момента на презаверяването правни норми. Обратното становище би обезсмислило разпоредбата на ЗУТ, с която е определен срок на валидност на разрешението. Съдът е приел, че ПИ идентификатор [номер], макар и с променено предназначение от земеделска земя и с допусната възможност за застрояване, не представлява урбанизирана територия, с оглед която му характеристика инвестиционното предложение попада в обхвата на гл. шеста ЗООС и подлежи на преценка относно необходимостта от ОВОС, както и на екологична оценка, съгласно чл. 31 от приетия след издаването на РС, но преди подаването на заявлението за презаверяване ЗБР и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършванена оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, с предмета и целите на опазване на защитените зони. И след като, съгл. чл. 93, ал. 3 ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за всеки конкретен случай, а такава преценка, както и за съвместимост по ЗБР, с оглед намиращите се в близост защитени зони не са извършвани, не са доказани предпоставките за извършване на презаверка на разрешението за строеж, водещо до законосъобразност на постановения от Гл. архитект на община-Царево отказ.

Касационната жалба, навеждаща оплакване за пълно незачитане на влезлите в сила строителни книжа от страна на административния орган и повлиян изцяло от писмо на МОСВ акт, настоящата инстанция намира основателна - решението следва да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което се отмени отказа на Главния архитект и се върне делото за ново произнасяне по заявлението.

С оглед настъпилата законодателна промяна, съдът правилно е определил предмета на правния спор, насочвайки контрола си към отказа на Главния архитект за презаверка на РС, но при постановяването на съдебния акт е допуснал нарушения на материалния закон, съставляващи отменително по смисъла на чл. 209, т. 3 основание.

Отказът, предмет на съдебния контрол, е издаден в изпълнение на заповед № ДК-10-ЮИР-17/26.03.2015г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район (л. 40-44 по делото), с която е отменен мълчаливия отказ на Гл. архитект на община Ц. да се произнесе по искането за презаверяване на РС № 300/28.12.2007г. Позован е изцяло на писмо изх. № 08-00-2955/05.09.2014г. на Министъра на околната среда и водите - ІІ, относно правното действие на издадени административни актове по реда на ЗООС за инвестиционни предложения на територията на къмпинг [наименование]. В него е изразено становище за необходимост от провеждане на нова процедура по реда на Гл. VІ ЗООС, съвместно с оценка за съвместимост съгласно чл. 31 ЗБР, тъй като в случаите, при които разрешението за строеж е загубило правно действие, решението по ОВОС също следва да се счита за загубило правно действие, както и, че независимо от наличието на ПУП, които са одобрени преди влизане в сила на ЗИД ЗБР, за законосъобразното издаване/презаверяване на РС, следва да се спазват разпоредбите на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 ЗООС, както за постановените, така и за новите административни актове по реда на ЗООС.

Безспорно е по делото, че РС № 296/28.12.2007г. за "Апартаментна хотелска сграда [номер]", е загубило правното си действие, по смисъла на чл. 153, ал. 2 ЗУТ, след като в продължение на три години от влизането му в сила, не е започнало изпълнението на строителството. РС е презаверено на 29.12.2010г., като по този начин се е възстановила възможността за законното изграждане на разрешения строеж, при условията на чл. 153, ал. 3 ЗУТ. Искането, с рег. № 53-01-1877, за повторно презаверяване на РС, е подадено своевременно - на 21.10.2014г., в едногодишния срок по последно цитираната разпоредба, в относимата й редакция ДВ, бр. 82/2012г., в сила от 26.11.2012г., затова и не са настъпили предвидените в нея последици по отношение на влезлите в сила одобрени инвестиционни проекти, които са валидни и с правно действие.

Спазването на указаните срокове обаче, според мотивите на решението, не е достатъчно условие за произнасяне на сезирания компетентен орган с позитивен акт и не може да се отрече възможността му да прецени изпълнението на специфични изисквания, предвидени в приложими и актуални към момента на презаверяването правни норми. Този извод е неправилен, тъй като на практика означава възможност за преразглеждане и ревизиране на вече влезли в сила строителни книжа, на базата на възникнали в последствие юридически факти, които актове са издадени след проведена проверка на съответствието им с изискуемите условия към момента, в който са постановени. Този подход - на последваща проверка за законосъобразност и на констатиране на несъответствия на влезли в сила строителни книжа е недопустим, с оглед принципа на стабилност на постановените актове.

В същото време съдът посочва, че за презаверяването не се изисква изготвяне на нова строителна документация и не се извършва нова оценка за съответствие на инвестиционния проект със строително-техническите изисквания, санитарно-хигиенните и противопожарни норми и т. н. Издаването на РС и неговата презаверка са действия на административния орган, почиващи на различен правен режим. Дори самото название на акта -"презаверка", навежда на постановен вече акт, за който, при спазване на определените в чл. 153 ЗУТ изисквания и срок, законодателят допуска продължаване на действието му. Това е предвидена в нормата възможност законно да се осъществи строежът, дори и след изтичането на 3 и 5 годишните срокове по ал. 2, но законово основание за контрол и евентуална промяна на условията, при които е издадено РС, с оглед новонастъпили факти, в хода на производството по презаверката му, не е налице към датата на постановяването на отказа. Едва с приетите през настоящата година изменения на чл. 153 ЗУТ, се предприеха мерки към дисциплиниране на възложителите със съкращаване на срока за подаване на исканията за презаверка, с въвеждането на нейната еднократност - да не се удължава, чрез този способ, времето на осъществяване на разрешеното строителство повече от необходимото, определя се и характерът на презаверката като административна услуга и т. н., но тези норми действат занапред.

Независимо от казаното дотук, във връзка с изложеното в решението следва да се отбележи и, че изводът на решаващия състав, че имотът за който е издадено РС, макар и с променено предназначение, не представлява урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ, доколкото не се намира в населено място или селищно образование, определено със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, а е отделен ПИ, извън урбанизирана територия, за който с ПУП е определено конкретно предназначение по чл. 8, т. 1, пр. 2 ЗУТ, е правилен. Процесният имот попада в зона Ок - рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, който извод ВАС вече нееднократно подчерта с решенията си по адм. дела №№ 5905/2016г., 8271/2016г., 11382/2016г., 11849/2016г., 2402/2017г., образувани по жалби, касаещи имоти в същата местност и също предмет на становището, изложено в цитираното писмо на МОСВ от 05.09.2014г., в което изрично е отчетен фактът, че по времето, когато се утвърдени ПУП, ЗИД ЗБР не е бил приет.

Както се посочи по-горе, основният мотив на отказа на Гл. архитект е писмото на МОСВ, с което е уведомен, че за нуждите на презаверката на РС, е необходим нов акт, издаден по реда на ЗООС, с оглед разпоредбите на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 ЗООС. Безкритично възприемайки го и неизлагайки собствени мотиви за да не уважи искането, административният орган не е съобразил, че за инвестиционното предложение "Изграждане на хотелски комплекс в имоти №№ [номер], [номер] и [номер] има издадено Решение по ОВОС № 09-05/02.11.2004г. на Директора на РИОСВ-Бургас, при проведена процедура по смяна предназначението на земята и изработване на работен проект за обекта, относно липсата на необходимост от извършване на ОВОС. Именно това решение е послужило за издаване на заповед № РД 01-133/28.02.2006г. на кмета на община-Царево, по силата на която за трите имота са образувани УПИ [номер] и УПИ [номер], със съответното предназначение и градоустройствени показатели. Това решение съдът е приел, че е загубило правното си действие, с мотива за изтекли 5 г. от издаването му, по арг. от чл. 99, ал. 8 ЗООС и е необходима нова процедура по преценка и съвместимост. Този извод не се споделя, тъй като решението е издадено на основание чл. 93, ал. 5 ЗООС, съгласно действащите към датата на издаването му разпоредби /ДВ бр. 91/2002 г. и сл./ и не е обвързано със срок на действие. В случая не е направено разграничение между решение за преценка необходимостта от ОВОС, каквото е обсъжданото и решение по оценка въздействието върху околната среда, за каквото именно се отнася чл. 99, ал. 8 ЗООС. В хипотезата на чл. 93 ЗООС, компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да се извърши ОВОС, или да приеме, че не е необходимо извършването на такава, по критериите на ал. 4 от същата разпоредба, като процедурата по тази преценка не включва обществено обсъждане. Новата ал. 7 (сега ал. 8) на чл. 93 ЗООС, (предвиждаща, че решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС, губи правно действие, ако в срок от 5 г. от датата на издаването му, не е започнало осъществяването на инвестиционното намерение), е приета с ДВ бр. 53/2012г. и е в сила от 13.07.2012г. За обсъжданото решение, издадено на основание чл. 93 ЗООС, са неприложими нормите на чл. 93, ал. 7 ЗООС и § 12а, ал. 2 ПЗР ЗООС /ДВ бр. 53/2012 г./, защото на първата изрично не е придадено обратно действие, а втората-защото към датата на одобряване на инвестиционния проект и издаване на процесното разрешение за строеж, не е била част от действащото право.

Изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, въведени с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012/ - за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР, са неотносими нито към преценка за валидност на РС от 2007г., нито са приложими към момента на първата му презаверка, тъй като към тези моменти такова изискване устройственият закон не е предвиждал. Към 2007 г., (когато е издадено разрешението за строеж), редакцията на чл. 148, ал. 8 ЗУТ, обсъждана в решението, сочи, че неразделна част от РС е само одобреният проект, а новото изменение на нормата, включващо и "влязло в сила решение по ОВОС", е в сила от 24.04.2012г. Съдът обаче, при това в производство по преценка законосъобразността на отказ за презаверка от 2015г., е заключил, че не са доказани предпоставките за извършване на презаверка на разрешението за строеж и това е крайният извод, за да приеме неоснователност на жалбата. Проведен е недопустим контрол на влезли в сила актове, какъвто не е смисълът, актуалната към момента на отказа правна уредба и целта на закона, което обуславя извода на настоящия съдебен състав за неправилност и съответно отм. яна на решението, както и на постановения от Гл. архитект на община-Царево отказ за презаверка. И тъй като искането касае правомощие на административния орган, наложително е връщането на делото като преписка за ново произнасяне. При този изход на спора, след като производството се връща за ново произнасяне от Гл. архитект на общината по заявеното искане, както и с оглед законодателната промяна, не се налага обсъждане и изричен диспозитив по отношение на заповедта на Началника на РДНСК.

Воден от тези съображения, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 271/22.02.2017г., постановено по адм. дело № 1224/2015г. по описа на Административен съд-Бургас и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказа на Главния архитект на община Ц. с рег. индекс № 53-01-829/29.04.2015г. за презаверяване на разрешение за строеж № 296/28.12.2007г., презаверено на 29.12.2010г., за строеж: "Апартаментна хотелска сграда [номер]", с местонахождение в ПИ с идентификатор [номер], по КККР на [населено място], [община].

ВРЪЩА делото като преписка на Главния архитект на община Ц., за ново произнасяне по заявление с рег. № 53-01-1877, подадено на 21.10.2014г., при спазване на дадените с настоящия съдебен акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно.