Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. [населено място], срещу решение № 734 от 04.05.2017 г. по адм. дело № 2374 по описа за 2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед на Директора на РЗОК – Пловдив с № 163232-1559 от 07.09.2016 г.

Изложените доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е заповед № 163232-1559 от 07.09.2016 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. П., с която на [фирма], гр. [населено място] – изпълнител по договор с НЗОК № 163232 / 03.05.2016 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 50 лв., на основание чл. 128 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НРД ДД 2016 г..

С постановеното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че изпълнителят на дентална помощ е отчел лечение на...