Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. В. И. от гр. [населено място] против решение № 65 от 06.03.2017 г. по адм. д. № 67 по описа за 2017 г. на Административен съд отм. а загора, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-23-1/13.01.2017 г. на Директор ТП на НОИ С. З.

Изложените доводи за процесуалноправни и материалноправни нарушения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Стара загора не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд отм. а загора е решение № 2153-23-1 от 13.01.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Стара загора и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 06.12.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряно изплащането на отпуснатата на М. В. И. социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО.

С постановеното решение Административен съд отм. а загора е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, в сила към началната дата на отпускане на пенсията. Единственото изключение, предвидено с § 22т от ПЗР на КСО, се отнася за заварените към 31.12.2014 г. случаи, в които настоящият не попада. Дори и когато лицата имат право на повече от една пенсия, те съгласно чл. 101, ал. 3а от КСО могат да получават само една от пенсиите по избор в пълен размер, а останалите пенсии се получават в размер 50 на сто.

Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за издаване на административния акт от некомпетентен орган. Административното решение е подписано от Директора на ТП на НОИ отм. а загора, който съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО е компетентен да се произнася по жалби срещу разпореждания за пенсии. Разпореждането за отпускане и спиране на социалната пенсия за инвалидност е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“, който е компетентният орган съгласно чл. 98 от КСО. Твърдението за нарушения на административнопроизводствените правила е неконкретизирано и немотивирано.

Неоснователни са касационните доводи за неправилно тълкуване на разпоредбите на КСО, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

От фактическа страна е установено, че жалбоподателката И. е лице с право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и с право на социална пенсия за инвалидност, считано от началната дата на инвалидизиране 01.06.2016 г.

Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила към 01.06.2016 г. (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.), не допуска социалната пенсия за инвалидност да се получава едновременно с друг вид пенсия, в случая пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претенцията на жалбоподателката за изплащане и на двете пенсии не намира законова опора. Не е предвидена законова възможност за отпадане на забраната за съвместяване на пенсии по чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО с оглед на други ненормирани обстоятелства, като тежкото здравословно състояние на пенсионера, имущественото му състояние и пр. В разглеждания случай изплащането на социалната пенсия за инвалидност не се следва на законово основание, което представлява предпоставка по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО за спирането й.

Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 06.03.2017 г., постановено по адм. д. №67 по описа за 2017г. на Административен съд отм. а загора. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.