Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1014 от 08.06.2017г., постановено по адм. дело № 592 от 2017г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с което чрез изменение е отменен Ревизионен акт № Р-02000216005740-091-001/15.12.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 32/22.02.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- Бургас в частта относно допълнително определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014г. за разликата над 8019.11 лв. до 17 254.33 лв. и лихви за забава за разликата над 1336.83лв. до 2854.83 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че задълженията на ревизирания за лихви към 31.12.2014г. не са пречка за преотстъпването на данък по реда на чл. 179 ЗКПО. Сочи, че независимо от обстоятелството, че по сметката на ревизирания са били налични надвнесени 262.82 лв., то след като лицето не е поискало прихващане или възстановяване задължението му за лихви в размер на общо 6.86 лв. не е погасено. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и в тази му част и присъждане на юрисконслутско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Т. Е. Е., действащ като [фирма], [населено място] не изразява становище по нейната основателност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол от АС - Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-02000216005740-091-001/15.12.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 32/22.02.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- Бургас, с който на Т. Е. Е., действащ като [фирма], [населено място] е установено допълнително дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 17 254.33 лв. и лихва за забава в размер на 2854.83 лв. поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ.
За да достигне до извод за основателност на оспорването за разликата над 8019.11 лв. до 17 254.33 лв. и лихви за забава за разликата над 1336.83лв. до 2854.83 лв. първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице в качеството си на едноличен търговец е регистриран земеделски производител, извършващ стопанска дейност по производство и реализация на селскостопанска продукция: зърнени култури и животновъдство. За финансовата 2014г. същият е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е декларирал върху годишната данъчна основа 60 на сто преотстъпен данък в размер на 17 254, 33 лв.. Въз основа на извършените проверки ревизиращите са счели, че са налице условията по чл. 189б от ЗКПО, но не и предпоставките по чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Последният извод е обоснован с констатацията, че към 31.12.2014г. дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за лихви по ЗДДС за данъчен период м. 11.2014г. в размер на 3, 10лв. и лихви върху авансовата вноска за подоходен данък по ЗДДФЛ в размер на 3, 76 лева, с оглед на което приходните органи са установили допълнително задължение за ДДФЛ за 2014г. в размер на ползвания от лицето преотстъпен данък като земеделски производител в размер на 17 254, 33 лева и следващите се лихви за забава.
В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е потвърдил констатациите на ревизиращите, че към 31.12.2014г. в данъчната сметка на ревизираното лице са отразени задължения за лихва за ДДС в размер на 3.10 лв. и лихва върху авансов данък по ЗДДФЛ за третото тримесечие на 2014г. в размер на 3.76 лв. Посочил е още, че по същата сметка са налични надвнесени и необвързани плащания в общ размер на 269, 68 лева, акумулирани през м. януари, февруари и юли 2007г., с оглед на което към 31.12.2014 г. по сметката практически са налични 262, 82 лева повече от дължимите 6.86лв.
При тези релевантни факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че само по себе си наличието на публично задължение не сочи, че не е изпълнено изискването по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, тъй като спрямо задълженията за лихви не е изтекъл срокът за доброволното им изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК. Преценил е, че независимо от липсата на депозирано от лицето искане за извършване на прихващане с надвнесената сума от 269.68 лв., в хода на ревизионното производство органът по приходите е следвало да съобрази този факт. Приел е, че след като това не е сторено, то е недопустимо органът да черпи предимство вследствие на противоправното си бездействие. Така е достигнал до извода, че условието по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО е изпълнено и незаконосъобразно на ревизирания е отказано коментираното данъчно облекчение. Съобразявайки заключението по ССчЕ, първоинстанционният съд е приел, че размерът на преотстъпения данък следва да се определи не върху данъчната печалба, формирана като резултатна величина от всички приходи и разходи, реализирани през 2014г., а само от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция, с оглед на което до този размер е приел, че РА е законосъобразен. За разликата над 8019, 11 лева. и следващите се лихви за забава той е отменил РА.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Член 166 ЗКПО дефинира преотстъпването на корпоративен данък като право на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. Общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък са регламентирани в нормата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО в приложимата към 2014г. редакция, съобразно която корпоративният данък се преотстъпва или намалява, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД ЗДДФЛ - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г.
В случая не е спорно, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е приложимо за финансовата 2014г., за която България е получила на 2.03.2015г. разписка от ЕК с окончателния идентификационен номер на помощта по регламент (ЕС) № 702/2014г.. Безспорно е още, че са изпълнени предпоставките по чл. 189б ЗКПО за ползване на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Спорът се концентрира върху въпроса отразените задължения за лихви в данъчната сметка на лицето към 31.12.2014г. могат ли да се квалифицират като пречка за преотстъпването на данъка, субсумираща се в хипотезата на чл. 168, ал. 1, т. 3 ЗКПО.
В този контекст настоящият състав не споделя тълкуването на първоинстанционния съд, че „подлежащи на предварително изпълнение публични задължения” по смисъла на чл. 167, ал. 1 ЗКПО са само тези задължения, за които са предприети действия по чл. 182, ал. 1 ДОПК. Въпреки това, правилен е крайният извод на решаващия състав, че наличието на непогасени задължения за лихви е следвало да се съобрази с надвнесените суми по данъчната сметка на ревизирания, като в хода на ревизионното производство приходните органи са били длъжни служебно и без искане от заинтересованите лица да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за установяването и събирането на публичните вземания, вкл. за прилагането на определените в закона облекчения - арг. от чл. 5 ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът за прихващане или възстановяване е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Визираното норми сочи, че именно в хода на проведеното ревизионно производство приходните органи е следвало да бъдат проверени действителните факти от значение за случая и след като това не е сторено, то е недопустимо приходните органи да черпят права от собственото си процесуално бездействие. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, определящо е, че към 31.12.2014г. по сметка на ревизирания има надвнесена сума, респективно – липсват непогасени задължения за лихви в общ размер на 6, 86 лв. Достигайки до извода, че е налице изискването по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО за преотстъпване на данък в посочения от експерта размер, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1014 от 08.06.2017г., постановено по адм. дело № 592 от 2017г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с което чрез изменение е отменен Ревизионен акт № Р-02000216005740-091-001/15.12.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 32/22.02.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- Бургас. Решението не подлежи на обжалване.