Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката в качеството му на Ръководител на Управляващ и договарящ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013 г., подадена чрез пълномощник срещу решение № 4434 от 10.04.2017 г., постановено по адм. дело № 8610/ 2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което по жалба на възложителя [фирма] е отменено издаденото от касатора писмо с изх. № К-26-С-1/14.04.2016 г. за налагане на основание чл. 73 от ЗУСЕСИФ на финансова корекция в размер на 25 % върху размера на верифицираните разходи по сключения договор за изпълнение № Д-047-2015/BG161PO003-1.2.05-0001-C0001- Su-0129 от 16.06.2015 г., с изпълнител СНЦ [ЮЛ].

Поддържа се становище за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалноправни разпоредби и се иска отмяната му.

О. [], чрез пълномощник оспорва касационната жалба като неоснователна. От своя страна дружеството е подало частна жалба срещу постановеното от тричленния състав по същото дело определение № 10681 от 28.08.2017 г., с което е по реда на чл. 248 от ГПК е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Същата се оспорва от касационния жалбоподател.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението по същество и за основателност на частната жалба.

Настоящата инстанция намира, че касационната и частната жалби са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото им, съобрази следното: По касационната жалба.

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от тричленния състав, а правните му изводи се споделят.

При извършения съдебен контрол за законосъобразност на писмото за финансова корекция съдът обосновано е приел, че възложителят не е допуснал нарушение на чл. 47, ал. 4, т. 7 от ЗОП отм. , наличието на каквото нарушение неправилно е възприето за извършено...