Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Н. Д. А., С. А. С. и Т. Д. Д. против решение № 276 от 14.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2880/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски.
О. [], чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът В. В. К. оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби.
По делото са депозирани и касационни жалби от Д. К. Б., С. Б. Б. и А. П. Д. срещу решението в частта му за разноските, които с влязло в сила определение са оставени без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на касаторите против заповед № РД-09-50-953/03.12.2014 г. на главния архитект на гр. С., с която е одобрено изменението на план за регулация за м. [наименование], кв. 382, УПИ [номер] и УПИ [номер], като се създава нов УПИ [номер] - за ЖС, изменение на план за застрояване на УПИ [номер] - за ЖС и одобряване на работен устройствен план на УПИ [номер], съгласно приложен проект.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадената от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и приложената по делото заповед за делегиране на права и в предписаната от закона писмена форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й.
Правилно съдът приема, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва със заявление с искане за разрешаване изработването на проект за ПУП – изменение на план за регулация и застрояване на УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. 382, м. [наименование], район [район], като към заявлението е приложена скица с предложение за изменението и скици на двата УПИ, предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ с нотариално заверени подписи, с които собствениците на двата имота се съгласяват с промяна на границите на имотите и включването им в общ УПИ. Заявлението с приложените към него документи са разгледани от отделите на НАГ като са дадени становища с мотивирани предписания. Със заповед от 27.11.2013 г. на главния архитект е разрешено изработването на проект за ПУП - изменение на план за регулация и застрояване на УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. 382 и работен устройствен план с обяснителна записка и извадка от действащия ПУП. Със заявление от 18.12.2013 г. е внесен проект за одобряване на ПУП – ИПРЗ и РУП. Допълнително са представени съгласуван проект с [фирма] и декларация за липса на растителност, заверена от дирекция „Зелена система“ при Столична община. На основание чл. 128, ал. 3 ЗУТ проектът е съобщен на заинтересуваните лица по предвидения за това в закона ред. В срок постъпват възражения от заинтересуваните лица, като възраженията заедно с проекта са разгледани от Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ). Последният взема решение като уважава частично възраженията и прави служебно предложения. Проектът е приет съгласно чл. 128, ал. 7 ЗУТ, като е предложено на главния архитект да издаде заповед за одобряването му след изпълнение на предложенията и съобразно корекциите по приетите за основателни възражения. В изпълнение на решението на ОЕСУТ възложителите представят коригиран проект, който е разгледан на заседание от ОЕСУТ и е взето решение да се коригира застрояването в УПИ [номер] като отпадне едноетажната част от него към дъното на УПИ, след което е представен коригиран проект в съответствие с решенията на ОЕСУТ.Стелно изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен, а доводите на касаторите в обратния смисъл, са неоснователни.
Правилно съдът приема, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че имотът, предмет на оспорения план попада в зона Ц2, за която е задължително изработване на РУП. Правилно съдът се позовава на т. 10 от Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА), в която са определени показателите за плътност на застрояване, кинт и минимално озеленена площ, като по отношение на максимално допустимата кота корниз и кота било в приложението не са предвидени показатели, съответно ограничения. По делото е установено, че с РУП предвидената кота било и кота корниз са спазени показателите за интензивност на застрояването, като предвиденият Кинт от 3.48 е под минимално допустимия от 3.5 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА). Правилно съдът приема, че по отношение на стария градски център не е предвидена максимална височина – кота било и корниз поради маломерност на имотите, като ограниченията обхващат плътността на застрояване, коефициента на интензивност на застрояване и минимално изискващите се зелени площи. При предвидените коти корниз и било съответно 15.60 м. и 20.10 м. Правилно съдът приема, че отстоянията към съседните имоти и сгради следва да се изчисляват като при предвидено високо застрояване. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че съобразно приложените по делото доказателства - графичната част към оспорената заповед и приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че са спазени отстоянията от новопроектираната сграда да страничната регулационна линия с УПИ [номер] и УПИ[номер], като правилно са приложени нормите на чл. 24, ал. 1 и чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Освен това с графичната част на заповедта се установява, че е спазено и отстоянието към дълбочината на парцела, което е 16 м., а изискването на чл. 31, ал. 2, т. 2 ЗУТ е 6 м., което се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че е спазено изискването на чл. 36, ал. 1 ЗУТ като по делото е установено, че съществуващите сгради в съседните имоти, собственост на касаторите са предвидени за запазване, а разположението им не отговаря на действащите изисквания за разстояние, поради което е приложимо правилото на чл. 36, ал. 1 ЗУТ за намалени отстояния в рамките на предвиденото от закона. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че е спазено и изискването за минимално озеленяване – 30%, което е предвидено в плана. В тази връзка доводите на касаторите, за нарушаване на изискването за озеленяване, са неоснователни. По делото е приложена декларация от ландшафтен архитект, с която се установява, че към 06.12.2013 г. в УПИ [номер] и УПИ [номер] няма съществуваща растителност. Този факт се потвърждава и от приложеното по делото удостоверение на район „Триадица“ – СО, раздел „Екология“ и не се опровергава от показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като същата установява наличие на растителност към 2012 г. т. е. преди повече от една година от започване на административното производство за издаване на оспорената заповед.
Неоснователни са и доводите на касаторите за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неправилно определяне на височините на съществуващите сгради в съседните имоти, тъй като оспореният план е съобразен с графичната част на влезлия в сила ПУП, по отношение на съседните имоти, а дали височините на същите в действителност отговарят на него е факт ирелевантен за законосъобразността на обжалвания административен акт. Устройствените показатели на новопроектираната сграда са заложени в РУП и както бе посочено по-горе същите са в съответствие с нормативните изисквания.
Неоснователни са доводите на касаторите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът не допуска исканата дпълнителна експертиза, тъй като към същата са поставени правни въпроси и правилно цени заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, която независимо че е оспорена е в съответствие с всички приложени по делото доказателства, като не са представени такива, които да я опровергават.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъдят Н. Д. А., С. А. С. и Т. Д. Д. да заплатят на [фирма] сумата 2 500 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалният представител на касаторите за недължимост на разноските съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК, е неоснователно. В случая на основание чл. 144 АПК ГПК е неприложим, тъй като е налице изрична регламентация и е приложимо правилото на чл. 143, ал. 3 АПК, съгласно което когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Възражение за прекомерност на разноските не е направено.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 14.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2880/2015 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Н. Д. А., С. А. С. и Т. Д. Д. да заплатят на [фирма] сумата 2 500 лв.(две хиляди и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.