Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Завеждащ „Консулска служба“ при Посолството на Р. Б в [населено място] срещу решение № 596/02.02.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 9737/2015г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Ф. Б., гражданин на Р. [ие] срещу отказ за издаване на виза от 07.09.2015г.
С молба от 20.10.2017г. касаторът прави искане за обезсилване на решението на АССГ и прекратяване на производството по делото на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).
Ответникът, Ф. Б., не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното:
С обжалваното решение на АССГ е отменен като незаконосъобразен отказа на завеждащия консулска служба (ЗКС) в посолството в [населено място], за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") на Ф. Б., гражданин на Р. [ие].
За да постанови този резултат съдът е приел, че атакуваният отказ е валиден, но е незаконосъобразен поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Решението е недопустимо.
Видно от материалите, приобщени към административната преписка по издаване на обжалвания отказ, производството е инициирано от Ф. Б. с искане да му бъде издадена виза вид "D" - виза за дългосрочно пребиваване. Заявлението на чужденеца е депозирано пред компетентния орган, ведно с изискуемите документи.
Като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ с мотиви, че "лицето е представило документи с невярно съдържание".
Съгласно чл. 9а, ал. 2 ЗЧРБ видовете визи са: т. 1) за летищен транзит (виза вид "А"); т. 2) - отменена ДВ, бр. 9/2011г.; т. 3) за краткосрочно пребиваване (виза вид "С"; т. 4) за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"). Към датата на издаване на отказа разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ (изм., бр. 21 от 2012 г.) гласи, че виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Р.Б.П казус касае такъв вид виза, която съгласно чл. 18 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14.06.1985 г. е национална виза и се издава от държавата-членка, съгласно нейното законодателство. По националното право тази процедура е регламентирана в Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ППЗЧРБ) и Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР/Наредбата, обн., ДВ, бр. 55/19.07.2011 г.), а основанията за отказ са посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1 – т. 25 ЗЧРБ.
Възможността отказите за издаване на визи да се обжалват пред съд не беше изрично уредена в ЗЧРБ, поради което правото на жалба се обосноваваше по тълкувателен път от нормите на международното право, както и от националните правни норми, съдържащи се в подзаконови актове - чл. 38, ал. 2 НУРИВОВР отм. , съответстваща на чл. 34, ал. 1 от сега действащата Наредба. Цитираната разпоредба гласи, че не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 ЗЧРБ. За отказа се съставя формуляр в два екземпляра по образец съгласно приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице, а в случай на издаване на виза на границата - от ръководителя на органа по чл. 10, ал. 2 или от упълномощено от него длъжностно лице. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност и се удостоверява датата на връчване (изпращане) на заинтересованото лице.
С. З за изменение и допълнение на ЗЧРБ (обн. ДВ, бр. 97/06.12.2016 г.) е приет нов чл. 10а, в чиято ал. 1 е предвидено, че отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Т.е., предвиден е съдебен контрол по отношение на отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗЧРБ и изрично е изключен по отношение на откази за визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ. В случая именно такава виза е поискана от чужденеца. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ е процесуална и има незабавно действие по отношение заварени съдебни производства, т. к. липсва изрична преходна разпоредба в обратния смисъл. Единствената такава е нормата на § 53 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗЧРБ (ДВ, бр. 97/2016 г.), съгласно която неприключилите до влизане в сила на този закон производства, с изключение на производствата за издаване на "удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство", се довършват по досегашния ред. При условие, че ЗЧРБ урежда административни производства, а за съдебните препраща към АПК, тълкуването на съдържателния обхват на § 53 ПРЗ ЗИДЗЧРБ налага извод, че нормата касае заварени от ЗИДЗЧРБ неприключили административни производства и в случая не намира приложение, т. к. производството в административната му фаза, в което е постановен процесният отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ, е приключило на 07.09.2015 г., т. е. преди влизане в сила на изменението на закона със ЗИДЗЧРБ (ДВ, бр. 97/2016 г.).
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ (ДВ, бр. 97/2016 г.) съставлява предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията изключение от общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията и препятства осъществяването на търсения съдебен контрол за законосъобразност. В т. 1 от решение № 14 от 04.11.2014 г. по конст. дело № 12/2014 г. на Конституционния съд изрично се подчертава, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията дава правото на законодателя по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита, със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове само, когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика. Доколко регламентираната в чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ забрана за съдебен контрол върху актовете по чл. 9а, ал. 2, т. 4 с. з. е целесъобразна и съответства на описаните предпоставки е въпрос, който стои извън обхвата на съдебната проверка.
Видно от доказателствата по делото, Б. е заявител на виза за дългосрочно пребиваване в Р. Б вид "D". Липсват твърдения на чужденеца, а и данните по делото не обосновават извод, че чужденецът претендира засягане на основни права и свободи по ЕКЗПЧ. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че след като на нито един етап от производството чужденецът не се е позовал на нарушено право по смисъла на КЗПЧОС, което да налага проверка на материалната законосъобразност на постановения отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в страната, производството по тази проверка е недопустимо.
Отсъствието на годен за обжалване административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба.
Горното обосновава извод за недопустимост на обжалвания съдебен акт. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол и на основание чл. 159, т. 1 АПК, жалбата на Ф. Б. срещу отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ, следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. При промяна на обстоятелствата няма пречка чужденецът да подаде ново заявление за издаване на виза.
Касаторът не прави искане за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 596/02.02.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 9737/2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
О. Б. Р. жалба на Ф. Б. срещу отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ, от 07.09.2015г. на завеждащ „Консулска служба“ в посолството в Р. Б в [населено място]. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.