Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на О. С против решение № 105/06.07.2016 г. по адм. д. № 80/2016 г. на Административен съд – Сливен. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – Т. Г. Р., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. По делото не са събрани доказателства, обосноваващи посоченото от административния орган основание за прекратяване на наемното правоотношение. С оглед събраните доказателства, обосновано е прието от съда, че соченото от административния орган фактическо основание за издаване на заповедта, не се установява.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Сливен е образувано по жалба на Т. Г. Р. против заповед № РД 15-318/08.03.2016 г. на Кмета на О. С, с която на основание чл. 46, ал. 2 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗОС и чл. 20, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 17, ал. 4 НУРУЖНГ от [населено място], е наредено да се прекратят наемните правоотношения с Т. Р. и семейството й, поради нарушаване на добрите нрави, за общинско жилище, находящо се в [населено място].,[жк]-[номер], считано от датата на влизане в сила на заповедта.

С обжалваното решение АС – Сливен е отменил обжалваната заповед и е осъдил община С. да заплати на Т. Г. сумата от 310 лева, представляваща съдебни разноски.

Приел е, че доказателствата по делото не установяват посоченото основание за издаване на заповедта. По делото не са събрани доказателства за...