Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила Решение № 3986/31.03.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 4362/2016 г., с което е оставено в сила решението по адм. дело № 582/2015 г. на Административен съд – Хасково, отменящо заповед за отпускане на месечна помощ на дете в частта относно определения начален момент на помощта и размера на същата.

Ответникът Д. А. Д. е на становище за неоснователност на искането.

Искането е допустимо – подадено е от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в сроковете по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно.

1. Аргументацията на молителя е израз на позицията му за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон – чл. 7, ал. 8 и чл. 8д ЗСПД (водещо до смесване на понятията „месечна помощ“ и „месечна добавка“, както и до дублиране на размерите на помощта), в отменящото заповедта решение на административния съд и потвърждаващото го решение на касационната инстанция, предмет на искането за отмяна.

а. Отмяната по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционно производство, а не обжалване на съдебния акт като редовен стадий от съдебно-административния процес. Е.та неправилност на съдебното решение не подлежи на пряка проверка в това производство. Решението е отменяемо при възможно противоречие с действителното правно положение, а предпоставка на извода за съществуването му са единствено пороци от обхвата на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК.

б. Ако някой от тях е налице, съдът по отмяната не изследва правилното приложение на закона, както в касационното производство – чл. 209, т. 3 АПК, а само прилага последицата от констатираното основание – отменя решението и връща делото за ново разглеждане. Правомощието по...