Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от [населено място] срещу Решение № 890/18.05.2017г., постановено по адм. дело № 1110/2016г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02002016021068-004-001/01.03.2016г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б. и Решение за поправка на АПВ № П-02002016039314-134-001/08.03.2016г., издадено от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Б., издадени на осн. чл. 129, ал. 7 ДОПК, потвърдени с Решение № 100/05.05.2016г., издадено от Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП..

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага такива за различния размер на сумите, които следва му бъдат възстановени. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и отмени издадения акт за прихващане или възстановяване и поправящотото го решение. Претендира разноски по делото.

Ответната страна - Директорът на дирекция "ОДОП"-гр. Б. при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на С. К. С. против Акт за прихващане...