Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В. Д. Н. от [населено място] против решение № 4791/06.07.2016 г. по адм. дело № 8396/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че АУПДВ е издаден въз основа на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., а поетият ангажимент по заявление за единица площ е от 2007 г. и към момента на поемане на ангажимента, тази Наредба не е съществувала в правния мир. Неправилно съдът се позовава на чл. 142 АПК. Знанието на санкционната норма към момента на поемане на многогодишния ангажимент е важно за изпълнение на договора. Иска да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Спорът е относно приложимия закон – към поемане на ангажимента през 2007 г. или този към прекъсването му – 2011 г. Неоснователно е възражението на касатора за неприложимост на Наредбата от 2008 г. Правилно е прието, че с нормативния акт се регулират отношения за периода отпреди приемането му. Административният съд се е позовал на по-благоприятната за жалбоподателя редакция. Законосъобразен е изводът на съда, че преценката за съответствие на административния акт с материалния закон се прави към момента на издаването му.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Производството пред АССГ е по реда на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани...