Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община], против решение №30/23.02.2017г. по адм. дело №17/2017г. на Административен съд - Ямбол, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Ответникът: [фирма], редовно призован, не се представлява. От същия е постъпил отговор срещу касационната жалба и молба-становище, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е уважена жалбата на [фирма], [населено място], като е отменено Решение по Протокол №2/21.12.2016г. на комисия по чл. 210 ЗУТ при община-Ямбол, с което е определено обезщетение за възникнал сервитут, на основание чл. 64, ал. 4 ЗЕ за трасе на Кабел 1 кV, КРШ и електромерно табло ТЕПО за присъединяване на "Пететажна жилищна сграда с магазини" в УПИ [номер], кв.[номер] по плана на [населено място], през ПИ [номер] по КК на [населено място] - публична общинска собственост, за "второстепенна улица" и ПИ [номер] по КК на [населено място] - публична общинска собственост, за "второстепенна улица", в размер на 150 лева, изчислено в съотвествие с чл. 7, /1/1 и чл. 7/2/ от Наредба №16/2004г. за сервитутите на енергийните обекти.

За да постанови този резултат е прието от съда, че оспореното решение е издадено от компетентен органи и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, което го прави незаконосъобразно, на основание чл. 146, т. 4 АПК. Според съда оспорващото дружество е субект по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)...