Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на В. Й. О., в качеството му на полицейски орган в отдел "Пътна полиция" при СДВР, срещу решение № 2839 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 9949/2016 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ).

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - Р. М. М., от гр. [населено място], [адрес], чрез процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспореното решение състав на АССГ е отменил заповед № 8376/17.08.2016 г. на касатора за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - "Временно спиране от движение на пътно превозно средство", на основание чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП. В мотивите на съдебния акт е прието, че жалбоподателят е опровергал наличието на елементите, включени във фактическия състав на приложимата разпоредба, поради което преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка е незаконосъобразна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество...