Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ц. Ц. Р. - В., чрез процесуален представител адвокат В. В. срещу решение № 478/24.01.2017г. на Административен съд София град по адм. дело № 9314/2016г. С него се отхвърля жалба на Ц. Ц. Р. - В. срещу решение №1040-21-222 от 15.08.2016г., издадено от директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №-О-21-000-00-00968191 от 1.07.2016г. на ръководител по контрола на разходите за ДОО.

Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение и разпореждане. С разпореждането е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО с мотивите, че към деня на на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, съгласно декларираните данни по чл. 1, ал. 4, и чл. 3, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Предвид това, самоосигуряващия се няма качество на осигурено лице съгласно §1 от допълнителни разпоредби на КСО и няма право на парично обезщетение. С решение № 1040-21 - 222 от 15.08.2016г. /изписвано в жалбата и решението на съда като от 5.08.2016г. поради неразчитане на първата цифра от датата, грешка която не се отразява на идентифицирането на административния акт/, директорът на ТП на НОИ София град е установил, че Ц. Ц. Р. В. е имала сключен трудов договор с [фирма], считано от 6.01.2014г., прекратен на 21.03.2016г. От удостоверение от Адвокатска колегия е установено, че е станала член на колегията, считано от 23.03.2016г. като е положила клетва на 22.03.2016г. Установено е също така, че Р. - В. е представила по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО/НПОПДОО/ удостоверение, приложение № 11 за изплащане на парчино обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст, в качеството на самоосигуряващо се лице, което обезщетение отказано с обжалваното разпореждане. В мотивите е съобразена разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО, разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и 4 КСО и чл. 52а КСО, както и чл. 10, ал. 1 КСО за началния момент на осигуряването. При съобразяване на приложимете норми е прието, че временната нетрудоспособност на Р. - В. започва, считано от 7.04.2016г. към която дата се установява, че като самоосигуряващо се лице не е осигурена за риска общо заболяване и майчинство, а като лице по трудов договор не е осигурена поради прекратяването му, считано от 21.03.2016г.

Вързраженията против решението са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал жалбата по същество, която приел за неоснователна. От фактическа страна е прието, че няма спор фо фактите като е спорен въпросът за възникване на правото на обезщетение по чл. 53 КСО. Съдът е приел в обжалваното решение, че не са били изпълнени изискванията на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, тъй като в предвидения 7дневен срок не е подадена изискуемата декларация след прекратяване на осигуряването по трудов договор, считано от 21.03.2016г. и след вписването като адвокат, от който момент е придобила качество на самоосигуряващо се лице.

Предвид изложеното жалбата като неоснователна е била отхвърлена. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Правото е признато на осигурените лица. По делото е установено, че считано от 21.03.2016г. Ц. Ц. Р. - В. не е осигурено лице за осигурителен риск общо заболяване и майчинство по трудов договор тъй като той е прекратен. От този момент тя е самоосигуряващо се лице по силата на вписването й в адвокатска колегия София. За да е осигурена за този риск след 21.03.2016г. тя следва да е подала декларация с избор за осигуряване и за този риск, за да се счита за осигурена по смисъла на чл. 52а КСО - чл. 4, ал. 4 КСО и са внесени осигурителни вноски в по висок процент. Поради това е без значение обстоятелството и възражението, че не упражнява трудова дейност след вписването й за адвокат, тъй като в хипотезата, че не упражнява трудова дейност, поради което не е осигурена, и в хипотезата, че е самоосигуряваща се, но не е подала декларация с избор и на риска общо заболяване и майчинство тя няма изискуемото се качество по чл. 52а КСО да е осигурено лице за осигурителен риск общо заболяване и майчинство. При липса на законова материална предпоставка по чл. 52а КСО да е "осигурено" лице по §1, т. 3 ДР на КСО административния съд е постановил правилно решение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 478/24.01.2017г. на Административен съд София град по адм. дело № 9314/2016г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.