Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район срещу Решение № 45/18.04.2017 г. на Административен съд – Ловеч по адм. дело № 125/2016 г., с което, по жалба на [фирма], е отменена негова Заповед № ДК-02-СЗР-2/18.03.2016 г., нареждаща премахването на строеж „Ректификационна колона до 40 тона/денонощие към „Цех за отработени масла“ в производствена база на [фирма]“, находящ се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], като незаконен поради извършването му без да е разрешен съгласно ЗУТ - в нарушение на чл. 148 от закона.
Ответникът – [фирма], е на становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Касационната жалба е допустима и основателна.
Неправилни са решаващите изводи на съда за дисквалифицирането въобще на ректификационната колона от кръга строежите по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ.
1. Дефиниращата понятието „строежи“ норма не изброява изчерпателно обектите от тази категория. Критериите за определянето на обект като строеж не се изчерпват с принадлежността му към очертаните от нормата видове, разположението, техническите характеристики и начина на закрепването му към земята или друг обект. Дадени обекти представляват строежи по предназначението си, т. е. по функционален критерий, и качеството им следва от изричното му признаване с правна норма. Такъв именно е случаят със съоръженията, които не са посочени в § 5, т. 38 ДРЗУТ, но попадат в обхвата на чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
2. Ректификационната колона е пусната в експлоатация през месец октомври 2010 г. Затова подлежащо на изследване, както правилно е преценил и съдът, е действащото към този момент право, преди изменението на ЗУТ – ДВ, бр. 82 от 2012 г.
а. Строежи от първа категория към релевантния момент са химическите предприятия, сградите и съоръженията към тях - чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „к“ ЗУТ и чл. 2, ал. 10, т. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. Класификаторът на тези строежи е даден в приложение № 1 – вж. ал. 13 на чл. 2 от наредбата, а в т. 10 от него фигурира преработката на нефт и нефтопродукти. По този начин чрез обективната връзка между съответното съоръжение и осъществяваната с него дейност се дава отговор и на въпроса относно вида на предприятието за целите на категоризирането на строежа.
б. Несподелимо е съображението на съда за изключването на дружеството от кръга на предприятията в химическата промишленост. Позоваването на разграничението на категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС, в частност – на химическата промишленост и по управлението на отпадъци, е относимо към производството по издаването на комплексно разрешително по реда и за целите на ЗООС, а не към критериите за индивидуализация на категорията строежи по ЗУТ и наредбата, чиято приложимост не е изключена от специалния закон. Комплексното разрешително по чл. 117 ЗООС е само елемент от фактическия състав, обуславящ издаването на разрешение за строеж – вж. чл. 118, ал. 1 ЗООС, а не го замества, нито пък на предварителния за процедурата по ЗУТ етап предопределя или дерогира правилата му за класификация на строежите. Белезите, по които тя се извършва, са изцяло в областта на регулираната от ЗУТ материя.
3. а. Колоната стъпва върху армирана стоманобетонова настилка на пода посредством стоманена плоча, теглото й е 1.3 тона, около нея е изградена 3-етажна стоманена рамкова конструкция с укрепващи елементи. От технологична гледна точка е неразделна част от съществуваща инсталация за регенерация на отработени масла и завишава производствения капацитет на цеха (техническите параметри на обекта, предназначението, начина на функциониране и капацитета му са изяснени от техническите експертизи, приети от първостепенния съд).
б. Следваща от тези характеристики е квалификацията на ректификационната колона като съоръжение, което, от една страна, притежава физическа обособеност, позволяваща индивидуализацията му, а от друга – налице е функционална връзка с цеха за отработени масла. Поради това на самостоятелно основание колоната представлява строеж, а с оглед на дейността попада в приложното поле на чл. 2, ал. 10, т. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „к“ ЗУТ, т. е. категорията му е първа, каквато е и правилната по резултата си преценка на административния орган. Без значение за този извод е обстоятелството, че при монтажа на колоната не е било необходимо изпълнението на изкопни работи, полагане на основи и др. – вж. по-горе т. 1.
в. Независимо от съществуването и на аргументи за привръзката на колоната със строежите по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗУТ - строежи, криещи опасност от взрив, хипотезите по чл. 137, ал. 1 ЗУТ са алтернативни и наличието дори на една от тях е достатъчно за принадлежността на строежа към съответната категория.
4. Няма противоречие между чл. 2, ал. 10, т. 2 от Наредба №1/30.07.2003г. и чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „к“ ЗУТ в приложимите им към случая редакции, което да обоснове инцидентно отричане на действието на разпоредбите на наредбата при категоризацията на обекта.
Определянето на номенклатурата на видовете строежи по отделните категории е предмет на подзаконова уредба и произтича от изричната делегация на чл. 137, ал. 2 ЗУТ. Наредбата детайлизира видовите признаци на обектите в рамките на предвидените от Закон за съответния род строежи. В противен случай не би била постигната целта на подзаконовия акт и издаването му би било безпредметно.
5. Ректификационната колона е извън обхвата на строителното разрешително от 2009 г., което включва колона, притежаваща капацитет до 10 тона/денонощие. Тя не е в кръга на изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, и при обсъдената категория на общо основание за нея е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, дори и като част от цеха за отработени масла в производствена база на предприятието – чл. 225, ал. 1 ЗУТ.Зедта, нареждаща премахването на колоната, е материално законосъобразна, а отменителното съдебно решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.
Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбата срещу административния акт - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222 ал. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 45/18.04.2017 г. на Административен съд – Ловеч по адм. дело № 125/2016 г. И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу Заповед № ДК-02-СЗР-2/18.03.2016 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район. Решението е окончателно.