Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. З. Ю. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу решение № 118/02.08.2017г. по адм. дело № 75/2017г. на Административен съд - Кърджали, за отхвърляне на жалбата му срещу заповед № ДК-11-К-1/14.03.2017г. на Началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" Кърджали при РДНСК - Ю. Ц район, с която, на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж (РСтр) № 6/22.02.2017г. на Гл. архитект на О. Ч и одобрения технически инвестиционен проект към него, за обект: " Мотел с ресторант", в ПИ № [номер] по КВС на [населено място], общ. [община] и в ПИ № [номер] по КВС на землището на [населено място], общ. [община], с възложител С. З. Ю..

В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. Б., по съображенията, подробно изложени в нея. Допълнително се сочи още едно съображение, което се изразява в това, че при формиране на вътрешното убеждение на съда е допусната грешка по отношение на тълкуването на фактите, поради което е допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилното формиране на вътрешното съдийско убеждение, касаещо целостта на атакуваната заповед - в самите мотиви на съда е посочено, че в една част заповедта е незаконосъобразна, а именно частта, в която се отчита, че Решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ не е загубило правното си действие и съответно не е налице твърдяното нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, касаещо издаването на строителното разрешение. Съдът приема, че в тази част заповедта е незаконосъобразна, а в крайния си извод приема, че заповедта, която е атакувана със съответна жалба, е изцяло законосъобразна. Това вътрешно противоречие засяга изцяло правото на защита на доверителя ми и от друга страна сочи, че съдебният състав не...