Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на В. С. В. С., от [населено място] и директора на ТП на НОИ – Сливен против решение № 67 / 26.05.2017 г. по адм. дело № 317 / 2016 г. на Административен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Всяка от страните счита касационната жалба на насрещната страна за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на атакуваното съдебно решение за валидност, допустимост и правилност същите са неоснователни.

По делото е установено, че с разпореждане № 2113 – 19 – 761 # 1 / 19.08.2016 г. ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Сливен е отказал на В. С. отпускане на лична пенсия на основание чл. 69в, ал. 1 КСО. Пенсионният орган е приел, че лицето е имало навършена възраст 58 години, 8 месеца и 12 дни и общ осигурителен стаж 36 години и 13 дни, от които учителски стаж 22 години, 4 месеца и 8 дни. Не е признал за учителски осигурителният стаж, придобит на длъжност преподавател по български език в [ЮЛ] за периода 13.08.1982 г. – 30.06.1990 г. и в Детско селище [наименование]...