Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. срещу решение № 166 от 18.10.2017 г., постановено по адм. д. № 222/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отменените административни актове.

Ответницата – П. Г. П. от [населено място], чрез адвокат Д., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Кюстендил е отменил решение № 1040-09-22 от 26.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане № РП-3-09-00258223 от 03.05.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. К..

С цитираното разпореждане, потвърдено от Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К., е постановено да се извърши прихващане между вземане на П. от ДОО в размер на 690 лв. и вземане на НОИ, произтичащо от разпореждане № РВ-3-09-00245345 от 24.03.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. С последното, издадено на основание чл. 114, ал. 3 КСО, е прието, че жалбоподателката по първоначалното дело трябва да възстанови сумата 1090.74 лв., от които 1059.50 лв. главница и 31.24 лихви.

В оспореното решение № 1040-09-22 от 26.06.2017 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. К. не е посочил административния акт,...