Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. В. М. от [населено място], срещу решение № 7223 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 9864/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на директора на ДСП [район] № ЗСП/Д-С-КС/250/23.05.2017 г., потвърдена с решение № 22-РД06-0143 от 19.07.2017 г., с която му е отказана еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП.
В касационната жалба не са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение, а само е изразено бланкетно несъгласие със съдебното решение и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – [район], [населено място], чрез юрк. М. оспорва касационната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона.
Върховният административен съд в настоящия състав намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като разгледа касационната жалба и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспорената от П. В. М. заповед на директора на ДСП- [район] № ЗСП/Д-С-КС/250/23.05.2017 г., потвърдена с решение № 22-РД06-0143 от 19.07.2017 г. на директора на Регионална...