Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив срещу Решение № 620 от 16.03.2018г., постановено по адм. дело № 2406/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която чрез изменение е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008663-091-001/30.06.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 659/26.09.2016г. на Директора на Дирекция «ОДОП» – гр. П. в частта на допълнително определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. за разликата над 1027.40 лв. до 1 240лв. и за 2014г. за разликата над 618.96 лв. до 2 632лв., ведно със следващите се върху тях лихви за забава.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ревизираният не е ангажирал доказателства за реалното получаване от бащата на съпругата му на сумата от 58 000 лв. Акцентира, че относимите документи са представени след изтичането на срока на ревизията, поради което не е следвало да бъдат кредитирани от съда. Намира, че съдът необосновано е дал вяра на заключението на експерта по проведената в хода на съдебното производство СТЕ, в резултат на което относно данъчен период 2014г. неправилно е приел, че следва да се редуцира размерът на разходите в паричния поток със сумите, вложени в строителството през следващите данъчни периоди. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата и в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната...