Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Oбластния управител на област Р. срещу Решение № 8 от 31.03.2017 г., постановено по адм. д. № 223/ 2016г. по описа на Административен съд - Русе, С обжалваното решение е отменена Заповед № 5-95-00-401 от 30.06.2016 г. на Областния управител на О. Р, с която от Български институт по метрология-София /БИМ/ се отнема правото на управление върху част от имот – частна държавна собственост, подробно описана в заповедта и Областна администрация – гр. Р. е осъдена да заплати на БИМ сумата от 550 лева разноски по делото.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на БИМ срещу издадената от областния управител заповед със законните последици.

Редовно призован за съдебно заседание, Oбластният управител на област - Русе, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, Български институт по метрология – гр. С., редовно призован, се представлява от гл. юриск. К., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата, както и в писмени бележки по същество. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт...