Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областен управител на Софийска област срещу решение № 158/27.02.2017 г. по адм. д. № 12/2017 г. на АС – София-област. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът не е съобразил изменението на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС и чл. 7а, ал. 1 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове. Възразява, че [фирма] не може да се позовава на представения по делото АДС, а към момента на издаване на оспорения административен акт не е бил налице спор за собственост върху имота. Моли да бъде отменено решението на съда. В съдебно заседание се представлява от младши експерт с юридическо образование К.. Поддържа касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - [фирма], редовно призован, се представлява от адвокат Д.. Счита решението за правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото са представени два акта за държавна собственост за един и същ имот и е налице спор за собственост между дружеството и държавата, който следва да се реши по общия исков ред. Недопустимо е в административно производство областният управител да упражнява правата си по чл. 80, ал. 1 ЗДС и да решава спора за собственост, изземвайки имота от лице, което го владее на правно основание.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Административният съд е сезиран с жалба на [фирма] против заповед № ОА-323/15.12.2016 г. на областния управител на Софийска област, с която се изземва поземлен имот № [номер] по действащия кадастрален план на ГКПП „[населено място]“, находящ се в югоизточната част с площ от 1080 кв. м.,...