Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Д., против решение №381/31.10.2017г. по адм. дело №241/2017г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът: А. А. Ч., редовно призована, не се явява и не се представлява. От същата, чрез пълномощника й - адв.С., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е основателна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на А. А. Ч., против мълчалив отказ, последван от изричен - Заповед №УТР-039/14.07.2017г. на кмета на община С., с която на същата е отказано да се допусне изработването на проект за изменение на ПУП - ПР на УПИ [номер], кв.[номер] и улична регулация, кв.Г.[населено място], [населено място], по нейно заявление от 16.06.2017г. С това заявление и приложените към него документи, Ч. е поискала издаването на разрешение за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, на основание чл. 135, вр. с чл. 208 и чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

С обжалваното решение съдът е уважил жалбата като е отменил изричният отказ, като незаконосъобразен и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне в 14-дневен срок, при спазване указанията на съда по приложение на материалния закон. Според съда оспорената заповед на кмета на община С. е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е без мотиви и без да бъдат изяснени относимите към искането факти и обстоятелства, свързани с изменението на ПУП-ПР по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а не с изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ.

Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

При установеност на релевантните за спора факти изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 3 АПК са неправилни.

От данните по административната преписка и заключението на СТЕ е установено, че процесната улица е предвидена за изграждане като обект - публична общинска собственост с РП на [населено място], кв.Г.[населено място], от 1965 г., а не по сега действащия РП от 1983г.,който е заварен от ЗУТ, в частта на УПИ [номер], кв.[номер]. Установено е също така, че тази улица, заснета по КККР като имот с идентификаткор №[номер], е реализирана на място, като частта от бивш имот пл.№[номер], кв.[номер] по плана на града от 1965г., която е попадала в трасето й / в размер на 115 кв. м./, е завзета и се ползва за улица. Ответницата Ч. се легитимира като собственик на УПИ [номер], кв.[номер] по плана на [населено място], кв.Г.[населено място], от 1965г., целият с площ от около 526 кв. м., на основание нот. акт за продажба №[номер]/1975 г. / при действието на РП от 1965г./. По сега действащия РП от 1983г., УПИ [номер] е записан като УПИ [номер], кв.[номер], собственост на ответницата. Според СТЕ УПИ [номер] е идентичен на имот с идентификатор №[номер] по одобрената КККР на [населено място], с площ 648 кв. м. Установено е, че РП от 1983 г. не предвижда изграждане на процесната улица №[номер], нито пък предвижда отчуждаване на част от имот №[номер] за нея. В този план улицата е нанесена като съществуваща.

При тези данни незаконосъобразни са изводите на съда, че оспорения акт е немотивиран, спрямо заявеното искане по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което подлежи на отмяна.

Приложимостта на изменението на ПУП-ПР по чл. 134, ал. 2, т. 1, вр. чл. 208 ЗУТ е обусловена от наличието на няколко предпоставки, най-важната от които е заявителя да е установил правен интерес от искането изменение, засягащо негов имот, на основание незапочнато в срок отчуждително производство спрямо този имот, който по действащия към датата на влизане в сила на ЗУТ подробен устройствен план да е отреден изцяло или частично за изграждане на обект - публична общинска или държавна собственост. Изрично с разпоредбата на §70 ПЗР на ЗИДЗУТ /Д.в. бр. 61/2007г./ е посочено, че сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на отчуждителните процедури за имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на ЗУТ подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или общинска собственост, текат от 31.03.2001г.

В случая, с оглед установените данни, правилно е прието от органа, че не са налице основания за издаване на исканото разрешение по заявлението на ответницата. От една страна плана от 1983г., заварен от ЗУТ, не предвижда изграждане на процесната улица - предмет на исканото изменение на ПУП, а същата е предвидена с отменения план от 1965г., а от друга страна ответницата не установява, че с плана от 1983 г. се отчуждава част от собственият й имот №[номер] по КККР на [населено място], за тази улица.

При липса на предпоставките за изменение на ПУП-ПР по отношение имота на ответницата, на основание чл. 208, вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, оспорената заповед се явява законосъобразна. Като е направил други изводи и е отменил заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на А. А. Ч., против изричния отказ на кмета на община С., бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход и направеното искане от касатора, ответницата Ч. следва да бъде осъдена да му заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №381/31.10.2017г. постановено по адм. дело №241/2017г. на Административен съд - Смолян изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Ч., от [населено място], [улица], против мълчалив отказ, последван от изричен отказ, обективиран в Заповед №УТР-039/14.07.2017г. на кмета на община С. по Заявление вх. №УТОО1127/16.06.2017г.

ОСЪЖДА А. А. Ч., от [населено място], [улица], да заплати на община С. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 /сто/ лева. Решението не подлежи на обжалване.