Производството е по чл. 247 ГПК.

С определение № 318 от 17.06.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът не е допуснал касационно обжалване, по касационната жалба на К. Д. Й. и П. С. К., на решение № 126 от 3.12.2019 г. по гр. д. № 264/2019 г. на Ямболския окръжен съд. Съдът е отказал да присъди на ответника по касационната жалба „Кен енд Шерли пропърти“ ООД разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв., като е приел, че плащането на сумата е уговорено да стане по банков път, а не са представени доказателства за плащане (т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

С молба вх. № 6350/13.08.2020 г. „Кен енд Шерли пропърти“ ООД е поискало от настоящия съд да поправи очевидна фактическа грешка в горепосоченото определение в частта на разноските, като отрази в него, че изрично е заявено и отразено във финансовия документ – ДПП серия Я № 0000082151/11.02.2020 г., че сумата от 500 лв. е внесена по банков път, и присъди на дружеството така направените и претендирани разноски. Молителят излага, че във финансовия документ, с който „Кен енд Шерли пропърти“ ООД и процесуалният му представител по делото са уредили финансовите си отношения – договора за правна защита и съдействие серия Я № 0000082151/11.02.2020 г., е посочено, че договореното възнаграждение от 500 лв. е внесено по банков път. Счита, че в тази хипотеза не намира приложение т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и съдът е следвало да присъди така направените разноски, без да е необходимо представянето на документи за плащане, като противното означава нарушение на диспозитивното начало.

От насрещните страни не е постъпило становище по молбата.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че молбата по чл. 247 ГПК е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните:

В случая не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК – несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения по реда на чл. 288 ГПК акт. Настоящият съдебен състав е приел, че поради отразеното в договора за правна защита и съдействие, представен от ответника по касационната жалба, че уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. е платимо по банков път, следва да намери приложение т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: когато е уговорено заплащане на възнаграждението за адвокат по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи; когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в представения договор за правна помощ, като в този случай последният има характер на разписка, удостоверяваща плащането. По тази причина и поради липсата на банкови документи относно извършеното плащане, съдът е отказал да присъди въпросните разноски. Налице е, следователно, пълно съвпадение между възприетите от съда факти, направените изводи и обективирането им в определение № 318 от 17.06.2020 г. по гр. д. № 831/2020 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Кен енд Шерли пропърти“ ООД по чл. 247 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.