O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

гр. София, 15.03.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 187/2021 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производствoто е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. И., в качеството му на нотариус, рег. № 384 в регистъра на Нотариалната камара, срещу определение № 264656 от 19.11.2020 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 10338/2020 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Софийския районен съд, постановен на 02.09.2020 г., за вписване на заповед № РПН19-РД56-22/16.12.2019 г. на кмета на СО – район „Панчарево“ за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. К. Г.

В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е приел, че заповедта не съдържа описание на данните по чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР). В нея са посочени идентификатор на имота, местонахождение, площ и граници. Непосочването на предназначението на имота, когато същият е индивидуализиран по горепосочения начин и е представена скица от кадастралната карта, е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ. Формулирани са следните правни въпроси, с който е обосновано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. следва ли заповедта по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, във вр. с пар. 4б, ал. 1, изр....